— „Стормфол“. — Ники се замисли колко разстроена бе Кимбърли Стар как убийството никога не би се случило, ако били в Хемптън. Сега разбра иронията.
— Да, Стормфол. Няма нужда да ви казвам, при тези пазари, колко бяхме на загуба от продажбата. Купи го някаква знаменитост от риалити-шоу и загубихме милиони. Сумата едва покри частичка от дълговете на Матю. Нещата така се влошиха, че ми нареди да спра да плащам вноските по застраховката му живот, която прекрати противно на съветите ми.
Хийт написа още две думи: „Без застраховка.“
— Г-жа Стар знаеше ли за това? — С периферното си зрение Хийт видя, че Руук се привежда напред в стола си.
— Да, знаеше. Постарах се да не запознавам Кимбърли с по-долнопробните детайли от разходите на Матю, но знаеше за застраховката живот. Присъствах, когато Матю й каза.
— И как реагира тя?
— Каза… — Той направи пауза. — Разбирате, беше разстроена.
— Какво каза, Ноа? Точните й думи, ако ги помниш.
— Каза, „Мразя те. Вече даже мъртъв не ми вършиш работа.“
В колата, докато се връщаха към участъка, Руук подхвана скърбящата вдовица.
— Хайде, детектив Хийт: „И мъртъв не ми вършиш работа“? Говориш как трябва да събираме информация, която ни дава картина. Какво ще кажеш за портрета на Саманта Стриптийзьорката?
— Но е знаела, че мъжът й няма застраховка живот. Къде е мотивът?
Той се ухили и пак я жегна:
— Амин, не знам, но те съветвам да задаваме въпроси и да следваме отговорите.
— Майната ти.
— О, вече ставаш грубичка, когато имаш и друга варианти?
— „Грубичка“ съм, защото си задник. Какво искаш да кажеш с това „други варианти“?
— Ноа Пакстън. Не знаех дали да те полея с кофа студена вода или да се направя, че ми звънят, за да ви оставя насаме.
— Ето затова си писач, който само се прави на ченге. Въображението ти е по-силно от умението да боравиш с факти.
Той сви рамене.
— Е, сигурно съм грешал. — После се усмихна по онзи начин, който я караше да се изчервява. И ето пак, тормозеше се от безсмислици. Тя вкара в ухото си хендсфри устройството и набра Роули.
— Роулс, аз съм. — Позавъртя глава към Руук и заговори с отривист, формален тон, за да не пропусне Руук нищо, макар тя този път наистина да излъчваше подтекст. — Искам да направиш проверка на човека, който се е занимавал с парите на Матю Стар. Името е Ноа Пакстън. Виж какво ще излезе — всякакви нарушения.
Когато затвори, Руук доби развеселен вид. Това не вървеше на добре за нея, но трябваше да го каже.
— Какво? — А когато той не отвърна; — Какво?!
— Забрави да му кажеш да пропери одеколона на Пакстън. — После отвори едно списание и се зачете.
Когато Хийт и Руук се върнаха, детектив Роули вдигна глава от компютъра си.
— Този пич, който искаше да проверя Ноа Пакстън?
— Да? Намери ли нещо?
— Засега не. Но току-що се обади, търсеше те.
Ники избегна погледа — като на детска площадка, — който й хвърли Руук, и прегледа съобщенията на бюрото си. Ноа Пакстън бе най-отгоре. Не му обърна внимание — вместо това попита Роули дали е идвал Очоа. Той трябваше да наблюдава Кимбърли Стар. Вдовицата прекарваше следобеда в Бъргдорф-Гудмън20.
— Чувал съм, че шопингът е мехлем за опечалената душа — каза Руук. — Или пък веселата вдовица връща някои дизайнерски парцалки за пари в брой.
Когато Руук отиде до тоалетната, Хийт набра Ноа Пакстън. Нямаше какво да крие от Руук — просто не й бе до предпубертетните му подигравки. Или пък да гледа тази усмивка, която така я смущаваше. Мислено наруга кмета за услугата, според която трябваше търпи журналиста.
Пакстън вдигна и рече:
— Намерих онези документи от застраховката живот, които искахте да видите.
— Добре, ще изпратя някого.
— И ме посетиха тези криминални специалисти, за които говорехте. Копираха цялата ми информация и си тръгнаха. Не се шегувахте.
— Вкарваме в употреба парите на данъкоплатците. — Не успя да не добави: — Нали си плащаш данъците?
— Да, но не е нужно да вярвате на честната ми дума. Вашите счетоводители със значки и пистолети би трябвало да могат да ви кажат.
— Разчитай на това.
— Вижте, зная, че не съдействах толкова добре.
— Добре се справи. А и те заплаших.
— Искам да се извиня. Откривам, че скръбта не ми понася много добре.
— Не си първият, Ноа — рече Ники. — Вярвай ми.
Същата вечер седя сама насред киносалона, смя се и хрупа пуканки. Ники Хийт бе прикована към седалката си, загубена в невинната история, омагьосана от дигиталната анимация. Пренесе се другаде, също като къщата, завързана за хиляда балона. След малко повече от час и половина, по пътя обратно, тя пак нарами бремето в задуха на топлинната вълна, която вдигаше от решетките на тротоара миризми на спарено и мухъл, а дори в тъмното настилката и сградите наоколо излъчваха дневния зной.
В подобни мигове, когато не можеше да го зарови под работата или да го укроти с бойни изкуства, в съзнанието на Ники винаги се връщаше повторението. Случило се бе преди десет години, но и преди седмица, снощи и през всички тези мигове. Времето нямаше значение. Никога нямаше, когато отново и отново в ума й се връщаше Онази Нощ.
