Ники затвори файла на Очоа и погледна към часовника. Можеше да пише смс на шефа си, но той можеше и да не го види. Ако спи, например. От тропане с пръсти по слушалката напредваше само времето, но не и тя, затова накрая просто го набра. На четвъртото позвъняване Хийт се прокашля, готова да остави съобщение на гласовата поща, но Монтроуз вдигна. Гласът му не звучеше сънен, а се чуваше и прогнозата за времето по телевизора.
— Капитане, надявам се да не звъня твърде късно.
— Ако е твърде късно, няма какво да се надяваш или не. Какво има?
— Дойдох да проверя записа от камерата на Гилфорд, но още го няма. Знаеш ли къде е?
Шефът й покри с ръка слушалката и каза нещо на съпругата си. Когато пак вдигна, телевизорът не се чуваше. Каза:
— На вечеря ми се обади адвокат, представител на борда на живущите там. В онази сграда има богаташи, загрижени за личния си живот.
— А не са ли загрижени за съседите, отлитащи през прозорците си?
— Да не се опитваш да убедиш мен? Ще ни трябва съдебна заповед, за да се предадат. Гледам часа и ми се струва, че ще трябва да почакаме до сутринта, за да я получим. — Капитанът чу въздишката й, защото тя въздъхна достатъчно силно, за да я чуе. На Хийт никак не й се нравеше да загуби още един ден заради тази заповед.
— Ники, поспи — рече той с обичайната си загриженост. — Ще ти я издействаме по някое време утре.
Главният беше прав, разбира се. Да събудиш съдия за заповед беше възможност, която ползваш за важни случаи, когато времето е срещу теб. За повечето съдии това бе просто поредното убийство и й бе ясно, че няма смисъл да кара капитан Монтроуз да пропилее подобен ресурс. Затова тя изключи лампата на бюрото си.
След това я включи. Руук беше дружка със съдия. Хоръс Симпсън участваше в седмичния покер, от който тя се измъкваше всеки път, когато Руук я поканеше. Симпсън не беше „приятелче“ от ранга на Джагър, но доколкото знаеше, никой от Стоунс не издаваше съдебни заповеди.
Чакай, чакай, помисли си тя. Нетърпението е едно, да дължиш услуга на Джеймисън Руук съвсем друго. А и го чу да се хвали на Роуч, че има среща за вечеря с онази фенка с потника, която нахлу на местопрестъплението. А сега, по никое време Хийт като нищо можеше да прекъсне негов автограф по друга, по-интересна част от тялото й.
Затова вдигна телефона и набра номера му.
— Хийт — отвърна той без изненада. Беше по-скоро възглас, както в „Бар Наздраве“ всички се провикваха: „Норм!“ Тя се вслуша във фоновия шум, но защо? Да не би да очакваше Кени Джи и звук от тапа на шампанско?
— Удобно ли е?
— На телефона ми пише, че звъниш от участъка. — Уклончив отговор. Всъщност, въобще не й отговаряше. Можеше да го заплаши с „животните в ареста“.
— Работата на полицая няма край и така нататък. Пишеш ли?
— В един седан съм. Връщам се от страхотна вечеря в Балтазар. — Последва мълчание. Бе му се обадила, за да го избъзика — как стана така, че ролите се обърнаха?
— Ще ми дадеш оценка на ресторанта друг път, обаждам се по работа — рече му тя и в същото време се чудеше дали фенката с потника знае, че на места като „Балтазар“ не се носят изрязани дънкови шорти. — Обаждам се да ти кажа да не идваш за сутрешната среща. Отложи се.
— Отложила се е? Това е ново.
— Планът беше утре сутрин да подготвим втори разговор с Кимбърли Стар, само че вече е под въпрос.
Руук звучеше прекрасно обезпокоен.
— Как така? Трябва да се върнем при нея. — Тонът му и харесваше толкова, че не се чувстваше виновна, че си играе с него. — Причината да я видим е да разгледаме вчерашните кадри от камерата на Гилфорд, но няма как да се добера до тях без заповед. Късмет е да намерим някой съдия по това време. — Хийт си представи подводна сцена от рекламите на спортен риболов, на които се бе нагледала в безсънните си нощи: костурът отваря уста, за да налапа специалната марка супер-примамка.
— Познавам един съдия — отвърна Руук.
— Забрави.
— Хоръс Симпсън.
Ники вече крачеше напред-назад, опитвайки се да пази тона си сериозен.
— Чуй ме, Руук. Стой настрана.
— Ще ти звънна пак.
— Руук, казвам ти, недей — каза тя с най-отработения си заповеден тон.
— Знам, че е още буден. Сигурно гледа софт порно канала. — И точно докато Руук затваряше. Ники чу на заден план да се изхилва жена. Бе получила каквото иска, но ситуацията не се оказа недвусмислената победа, която си беше представяла. Но защо й пукаше?
На следващата сутрин в десет, насред лепкавата жега, която таблоидите наричаха „Летливото лято“ Ники Хийт, Роуч и Руук се събраха под навеса на Гилфорд с два плика от по дванадесет снимки от камерата в предверието. Хийт остави Роули и Очоа да покажат едните на портиера, а тя и Руук влязоха, за да отидат на срещата с Кимбърли Стар.
Още щом се затвориха вратите на асансьора, той започна:
— Няма защо да ми благодариш.
— Защо да ти благодаря? Изрично ти казах да не звъниш на съдията. Както обикновено, правиш каквото искаш, с други думи — обратното на това, което ти кажа.
Той се поспря, за да осмисли верността на аргумента и накрая каза:
