— Всичко е вярно, драга моя. А ако не е, когато сляза в Ада, ще се разправям там. — След това се понесе — да, това бе най-точната дума, — понесе се обратно към кухнята.
Руук се усмихна на Ники.
— Както виждаш, вярвам в честната реклама.
— Научавам, лека-полека. — Маргарет пусна няколко ледчета в чаша и отвори бутилка „Джеймисън“. — Да, започвам да се уча, Джеймисън Руук.
Водещата апелира към гражданската съвест на Руук и го накара да спре климатика. Ники вдигна очи от картите си и с поглед го проследи как по шорти и тениска на U2, бос, първи по ориенталския килим към далечната стена. Наведе се да отвори много панелния прозорец, който гледаше към Трайбека32, и когато Ники отклони поглед от него, очите й се спряха върху далечната грамада на Ривър Стар на Хъдсън, осветена отзад от Джърси сити. Сградата тънеше в тъмнина, с изключение на червената предупредителна светлина на върха на бездействащ кран, поставен върху очакващата запълване рамка на зданието. Щеше да чака още дълго.
Маргарет седна до Ники в стола на сина си и рече:
— Много хубава гледка. — И докато Руук се пресягаше да отвори следващия прозорец, възрастната примадона се приведе към Ники и прошепна: — Собствената му майка съм и дори аз смятам, че гледката е чудесна. Но всъщност просто си присвоявам заслугите. — Накрая с поглед към хълбоците си добави, за да не остане недоразбрана: — Джейми има моя задник. В „О! Калкута!“33 получих блестящи рецензии заради тези две полукълба.
Два часа по-късно, когато Руук, после водещата, а след нея и съпругът й излязоха от играта, Ники вече печелеше поредната ръка срещу съдията. Симпсън твърдеше, че няма значение, но съдейки по изражението му, Ники се радваше, че му е измъкнала съдебната заповед преди играта.
— Е, явно тази вечер картите не ми се падат. — На Ники наистина й се искаше той да каже „Дъъ!“
— Не е от картите, Хоръс — рече Руук. — Като никога някой на масата умее да ти разчита тиковете. — Изправи се и прекоси до барплота, където изчопли от кутията за пица едно изстинало парче, а от кофата с лед в мивката — още една кутия бира. — За мен, поне тази вечер, имаш неразгадаемо лице. Не виждам нищо зад сдържаната маска на съдия. Може да е „еха“, може и да е „уф“. Тя обаче, тя ти е взела мярката. — Руук отново седна, а Ники се почуди дали отскачането за пица и бира не е било номер, за да се намести после по-близо до нея.
— Лицето ми не издава нищо — рече съдията.
— Няма значение колко издаваш ти, а колко може да извлече тя — отвърна Руук. Докато говореше на съдията, се обърна към нея. — Вече седмици съм с нея и не мисля, че съм виждал някого да чете хора по-добре. — Той задържа поглед върху нея и макар въобще да не бяха достатъчно близо един до друг, за да си дишат изпаренията, както онзи път на балкона на Стар, тя все пак почувства как нещо у нея припърхва. Затова се извърна да загребе спечелените чипове, питайки се на какво по дяволите си играе. И нямаше предвид картите.
— Мисля, че ми стига за тази вечер — каза тя.
Руук настоя да я изпрати до тротоара, но Ники се размота, докато не се сля с останалите отиващи си гости. Сред групата можеше да се измъкне спокойно. Истината бе, размишляваше тя по пътя надолу, че не толкова искаше да е сама, колкото да не е с другиго.
Не и тази вечер.
Водещата и съпругът й живееха на пешеходно разстояние и излязоха, точно когато Симпсън си спря такси. Съдията имаше път покрай Гугенхайм и попита дали Ники иска да споделят колата. Тя претегли възможността да изостави Руук на тротоара срещу тази да остане и да се оправя с неловкото пожелаване на лека нощ или — по-лошо, — с моменти от сорта на „хайде да се качим обратно“. Прие предложението на съдията.
Руук каза:
— Дано не се сърдиш, че те подмамих да дойдеш.
— Че защо? Тръгвам си опаричена, шегобиецо. — После се приплъзна по-навътре на задната седалка на таксито, за да направи място за Симпсън. Десет минути по-късно отваряше входната си врата в Грамърси парк, мислейки си за баня.
Никой не би обвинил Ники Хийт, че си угажда прекалено. Фразата „отложено удовлетворение“ често й хрумваше, най-вече като средство да успокои някой спорадичен гневен напор, реагирайки на това, което всъщност прави, вместо нещо, което би искала да прави. Или което виждаше други да правят.
Така че, докато усилваше водата, за да върне мехурчетата във ваната си, като така си позволи едно от малките си удоволствия, се върна в ума си към непоетия път. Към Кънектикът, към широкия двор и родителско-учителската организация, съпруг, който пътуваше с влак за Манхатън, към достатъчно време и пари да си позволява понякога масаж или дори час по йога.
Часове по йога вместо тренировки по ръкопашен бой с бивш тюлен.
Ники се опита да си се представи в леглото с жилав фен на тофуто, с брадичка ала Джони Деп, а на задната броня стикер с логото на произволна доброжелателна кауза, вместо да се боричка сред чаршафите с военния си инструктор. Можеше и по-зле да се уреди, отколкото с Джони Деп. И го бе правила.
