Единственото наистина хубаво нещо бе връзката й с Юнатан. Даже повече от хубаво. Ваканцията, която започна в Копенхаген, но после ги отведе в още пет страни из Европа, се оказа точно каквото се беше надявала. Той изпитваше известна тревога, че тя се нуждае от някого, не специално от него, а просто от някого, но не след дълго се видя, че опасенията му са неоснователни. След прекараното заедно лято той говореше за общото им бъдеще като за най-естественото нещо на света.
Не му хареса, когато тя се премести в Упсала, но с влака беше само 40 минути до Стокхолм и Ваня си идваше възможно най-често. Докато беше там, отсядаше при него, беше дала под наем жилището си на „Сандхамнсгатан“.
Да, всичко с Юнатан беше наред, а със Себастиан не се беше виждала, откакто я остави в гаража на „Уотърфронт“ преди повече от три месеца. Известно й беше, че е пострадал при бясното шофиране с бомба в колата — според Урсула няколко пукнати ребра и счупена ръка, друго не знаеше.
Друго не искаше и да знае.
Колкото по-малко място заемаше Себастиан Бергман в живота й, толкова по-добре. Сигурна беше, че същото важеше за всички хора на света.
Затова спря да мисли за него, седна на дивана и като отпи от горещия чай, се върна към полицейския доклад за Тересе Андершон.
Пострадалата си тръгнала от купон на „Молнгатан“ 23 малко преди един и половина през нощта на четвърти октомври и решила да върви пеша до вкъщи — живеела на „Алмквистгатан“ на километър-два оттам. Тръгнала по пешеходната улица от „Лилйефорш торг“ и когато минавала покрай училище „Лилйефорш“ чула стъпки, които приближавали, и после някой я сграбчил изотзад и усетила убождане в гърлото.
Ваня знаеше, че не може да очаква всички доклади да са написани на перфектен шведски, даже беше почти сигурна, че грамотните са изключение, но този си беше направо изпитание. Погледна кой е записал показанията. Младши полицай Оскар Апелгрен. Тоест още се обучаваше; но тъй като в полицейската академия не се учеше шведски, нямаше голяма надежда за подобрение. Тя пое дълбоко дъх и продължи.
Повече не помни нищо докато не се събудила паднала на земята между някакви храсти край улицата. Полата й била вдигната, чорапогащникът скъсан и пострадалата имала нещо като чувал на главата. Пострадалата става и отива на Ваксалагатан където вика за помощ. Тогава часа е към 2 и половина.
Викат полиция от болницата и прегледа показва кървене под пояса след проникване и следи от сперма. Кръвна проба показва остатъци от Флунитразепам Милан в кръвта.
Ваня затвори тази мешавица от грешки и разговорен език, взе си чая и се облегна назад.
Класически случай на изнасилване чрез употреба на сила.
Този вид изнасилвания съставляваха малък дял от докладваните годишно — най-често извършителят и жертвата се познаваха и престъплението се извършваше в жилището на някого от двамата — но за сметка на това пресата проявяваше голям интерес към тях, поради което изглеждаха по-обичайни, отколкото бяха в действителност. Засега обаче не бяха писали много за Тересе. Но това щеше да се промени, ако някой се заинтересуваше сериозно.
Защото тя не беше първата.
Ваня пак се приведе над компютъра, остави чашата и отвори доклада от Националната криминална лаборатория.
В него нямаше кой знае какво.
Отпечатък от маратонка, марка „Ванс“, модел UA-SK8-Hi MTE, от земята около храстите и ДНК от спермата, но извършителят не фигурираше в никой регистър. За сметка на това обаче уликите съответстваха на тези от друго изнасилване отпреди месец.
Ида Рийтала, 34-годишна.
Нападението на Старото гробище на 18-ти септември.
Същият град, същият начин на действие.
Извършителят се промъква в гръб, инжектира приспивателно, слага чувал на главата и извършва деянието, докато жертвата е в безсъзнание.
Телефонът иззвъня. Ваня погледна дисплея.
Новата й шефка. Ане-Ли Уландер.
Наближаваше девет и половина. Можеше да означава само извънредна работа. Ваня вдигна:
— Ало, какво става?
Разговорът продължи само половин минута, след което Ваня затвори лаптопа, стана и излезе от жилището. Дори и досега да беше имало известно съмнение дали си имат работа със сериен изнасилвач, вече нямаше.
Появи се трета жертва.
