Макар че се опитах да устоя на импулса, макар че бях избягвала да правя това още откакто дойдох тук, очите ми неизбежно бяха привлечени от Гробницата. Тя се издигаше по средата на полукръга от желязо и камък, който образуваше Великата могила. Неукрасен сив каменен блок, широк десет крачки и висок дванайсет стъпки, с отвор в източната стена. Отворът представляваше черен правоъгълник в сивия камък, защото отвътре не идеше никаква светлина. Жреците никога не го пазеха. Защо да си правят труда, след като никой никога не би се осмелил да влезе вътре, освен ако не му бъде заповядано?
— Не се страхувай — каза Келбранд, когато очите ми се задържаха нетрепващо върху черния вход на Гробницата. — Жреците не знаят нищо. Погрижихме се за това.
— Ще разберат — казах и открих, че ми е невъзможно да потисна треперенето в гласа си. Ръката ми се пъхна неканена под робата, за да хване изписания тигров зъб, и го стисна силно. — Даже с това, след като сме толкова близо… до онова. Те ще разберат.
— Надценяваш способностите им. Те притежават само малка частица от силата, за която претендират. Истинската им сила се крие в илюзиите, които са заплели, за да уловят душите на нашия народ, а с времето всички илюзии избледняват. Още един урок, който ми даде Телвар снощи.
— Те ще разберат! — настоях аз. Мразех се за внезапно избилите в очите ми сълзи. Молбата му ми звучеше като предателство, егоистично искане, което рушеше доверието помежду ни. Защото само той в целия ни скелд, само той сред многото ми братя, сестри и братовчеди от Божествената кръв знаеше истината. Ако жреците някога разберяха, щях да мина през черния вход и това, което излезеше оттам, нямаше да съм аз.
— Те ще ме накарат да…
Гласът ми изневери и той ме придърпа към себе си, ръцете му ме обгърнаха като два клона на най-могъщото дърво. Тепърва щяха да дойдат и други думи, други клетви и обещания, но впоследствие проумях, че връзката ни бе скрепена навеки от онази прегръдка. Това бе моментът, в който станах наистина негова. В обятията му всичкият страх се изпари и аз разбрах, че той никога няма да позволи да ми се случи нещо лошо — на тялото или на душата ми.
— Ще убия всеки жрец, ако те дори намекнат за това — прошепна той в ухото ми. — Ще боядисам тази Могила с кръвта им и ще набуча главите им в полукръг около Гробницата, за да ги види целият Хаст. — Отдръпна се и избърса с палци сълзите ми, също както преди толкова много години, само дето този път нямаше да има шамар след проявената доброта. — Вярваш ли ми, малко конче?
