Последвалият път бе още по-дълъг и объркан от маршрута, следван от Ерлин. Жената крачеше бързо и завиваше с постоянство, което Вейлин разбра, че е преднамерено, защото очите му уловиха ориентири, покрай които бяха минавали поне веднъж. Тя явно искаше да се увери, че не ги следят, преди да ги отведе до местоназначението им. Ако се съдеше по продължаващото тракане на разместени керемиди горе, те оставаха под постоянно невидимо наблюдение.
Най-после жената спря пред вратата на невзрачен магазин. През вратата и прозорците излизаха неспирни валма пара и Вейлин позна далекозападния символ за чай, изписан на табелата над трегера. Жената се поклони и им направи знак да влязат, като остана в тази поза, когато те се поколебаха.
— Никога не влизай пред непознат човек през непозната врата — каза Норта. Очите му обхождаха околните улици и Вейлин забеляза нетърпеливото свиване на ръката му, което говореше за силно желание да посегне към меча на гърба си. „Поне е уплашен вместо жаден“, помисли си той.
— Ако искате да намерите онова, за което сте дошли — каза Ерлин с напрегната усмивка и отвърна на поклона на жената, — нямате избор. Единственият път напред е през тази врата.
Вейлин повтори поклона на Ерлин и тръгна към вратата. Вътрешността бе забулена в сладникаво ухаеща пара, която скриваше доста от подробностите и вероятно правеше всеки посетител уязвим за атака. Той зърна няколко фигури в кълбящата се като мъгла пара, всички седнали на маси, където порцеланови чайници с дълги чучури добавяха към въздуха още пара. Никоя от седналите фигури не се обърна да погледне високия чужденец, докато минаваше, и Вейлин остана с впечатлението за заучено безразличие.
Десетина крачки го отведоха до един тезгях, още по-забулен в пара от останалата част на магазина. Тя бълваше от дузина или повече медни котлета и голяма част от нея излиташе през широк отвор на тавана. Една самотна фигура шеташе между котлетата, с голи ръце и тяло, облечено в престилка, като минаваше от един лъскав съд към друг, вдигаше ги и наливаше от врящата вода в редица чайници на тезгяха.
— Чакайте тук — каза жената на Вейлин, отиде до тезгяха и спря пред него със събрани ръце и наведена глава. На мъжа му отне дълго време, за да я забележи, докато ту се скриваше в парата, ту се появяваше отново, за да напълни чайниците. Множество сервитьори сновяха до тезгяха и обратно, за да ги отнесат на клиентите. Също като клиентелата, те старателно не обръщаха внимание на чужденците.
— Стар си — каза мъжът зад тезгяха. Гласът му бе стряскащ със своята острота, а думите му изненадваха; бяха изречени на чист език на Кралството.
Той напълни още един чайник, после остави котлето и подпря ръце на тезгяха, за да изгледа втренчено Ерлин. Вейлин откри, че му е трудно да прецени възрастта на мъжа. Главата му бе съвсем плешива, а лицето — гладко обръснато. Голите му ръце не бяха дебели, но бяха покрити с множество яки мускули и нашарени тук-там с бледи назъбени белези, които говореха за рани, получени в битка. Само леките бръчки около очите му и зорката наблюдателност в тях разкриваха на Вейлин, че това е мъж с няколко десетилетия суров опит зад гърба.
— Дядо ми те наричаше Хо-ан Ла — продължи мъжът. — Човека без възраст. А сега ти се връщаш, за да го направиш лъжец.
— Възрастта идва при всички ни — отвърна Ерлин с колеблива усмивка на устните. — Даже при мен, стари приятелю. — Махна към Вейлин. — Може ли да ти представя…
— Вейлин Ал Сорна — прекъсна го мъжът. — Граничен лорд на Северните предели. — Премигна и насочи пронизителния си поглед към Вейлин. — Намираш се много далеч от дома и не си дошъл по покана на Търговския крал.
— Проницателността ти винаги е била удивителна — каза Ерлин. После понижи глас и пристъпи към тезгяха. — Искаме да поговорим по работа, почитаеми Пао Лен. Работа от личен и доходоносен характер.
Очите на Пао Лен се стрелнаха от Ерлин към Вейлин и обратно. Лицето му остана безстрастно, но Вейлин долови неохота в бавното му кимване, преди той да излае рязка заповед на чу-шин към жената.
— Задната стая. Чай за тези другите. — После млъкна и отправи следващите си думи към Вейлин. — Те ще бъдат убити, ако се опитат да си тръгнат, преди да сме свършили с нашата работа. — Още говореше на чу-шин, макар че Вейлин нямаше представа откъде знае, че той го владее.
— Разбрано — отвърна с неутрален тон. — Чакайте тук — нареди на другите, докато мъжът изчезваше в мъгливите дълбини на магазина.
— И какво да правим? — попита Норта.
— Пий чай, братко. — Вейлин последва Ерлин, когато жената повдигна една плоскост от тезгяха и им даде знак да влизат. — Може да ти хареса.
