— Едно време имах братовчед, който ходи във вашето Кралство. — Пао Лен седеше на стол до малка кръгла маса, на която бяха сложени чайник и три чаши. Докато говореше, наля тъмна течност с дъх на цветя във всяка от тях и Вейлин забеляза, че не разля нито капка. — Той се намираше високо в йерархията на Алената лента — продължи Пао Лен, като остави чайника — и беше нашите очи и уши във вашата страна в продължение на много години. За жалост бе изтезаван до смърт преди известно време от агент на покойния ви крал и оттогава получаваме само откъслечни доклади.
Покани с жест Вейлин и Ерлин да седнат и зачака мълчаливо, докато те гледаха димящите чаени чаши пред себе си. Ерлин взе своята само след миг колебание и подухна леко течността, преди да отпие малка глътка.
— Летящата лисица — каза той и повдигна изненадано вежди. — Оказваш ни чест, Пао. Насладете се на това, милорд — добави, когато Вейлин помириса собствената си чаша. — Най-добрата смес от листа, която може да се намери в Далечния запад. Един фунт от нея струва теглото си в сребро.
Вейлин реши, че Ерлин не би вкусил от чашата си, ако подозираше наличие на отрова, и последва примера му. Намери чая за приятен, леко тръпчив за езика, но не чак толкова впечатляващ, че да оправдае споменатата цена.
— И все пак — каза той на Пао Лен, докато посръбваше, — вие знаете достатъчно, за да ме познаете, като ме видите, въпреки загубата на братовчед ви.
— Човек, който властва над такива богатства, може да очаква само слава. — Пао Лен премести погледа си към Ерлин и продължи почти без пауза — изглежда, Алената лента не спазваше официалните далекозападни любезности: — Защо сега си стар? Когато те видях за първи път, бях момче. Следващия път бях мъж, а ти не се беше състарил. Сега обаче и двамата сме старци.
Лицето на Ерлин помрачня и той отпи още няколко глътки от чая си, преди да отговори.
— Небесната благословия ми бе отнета. Откривам, че не ми липсва. — Усмихна се и се поизправи в делова поза. — Но няма да ти досаждам с дълги разкази за несгоди, почитаеми Пао, защото помня, че ти винаги си бил преди всичко търговец. Лорд Вейлин, другарите му и аз искаме да стигнем до Високия храм. И не бихме желали да безпокоим Търговския крал с бремето на нашата компания. Лорд Вейлин притежава богатства, както ти така мъдро отбеляза. Ще бъдеш щедро възнаграден.
— Високия храм — повтори Пао Лен. — Значи искаш да направиш ново поклонение при Нефритената принцеса. Защо? Мислиш ли, че тя ще ти върне благословията?
— Не, стари приятелю. Не съм толкова наивен. Макар че, трябва да призная, ужасно ми се иска да чуя песента ѝ още веднъж, преди да изчезна от този свят.
— Тогава защо?
— Необходимо ли е да знаете причините ни? — попита Вейлин. — Ние искаме вашите услуги и сме готови да платим за тях. Целта ни си е наша работа.
Видя как лицето на Ерлин трепва предупредително, макар че Пао не показа с нищо, че е обиден.
— Необходимо? — повтори той с мек тон. — Не. Но определено е желателно и полезно. Всяко знание носи полза. Именно чрез знанието Алената лента преуспява. Например ние знаем с точност до една унция колко злато е било изкопано в Северните предели през последните пет години. Знаем, че вие управлявате там, но не забогатявате от това. Знаем, че някога сте били монах-воин, служещ на религия, която боготвори мъртвите, и че сте прекарали пет години в алпиранска тъмница за убийството на наследника на императорския им трон. Знаем, че сте били генерал на своята кралица във войната, която я направи завоевателка на Воларианската империя. И знаем, че тя харчи златото, което вие добивате от владенията ѝ, за да възстанови земите, които е завладяла, и да обучи армии, с които да завладее още. А сега сте тук.
— Работата ми в тези земи е лична — каза му Вейлин. — Всъщност аз съм тук без знанието или разрешението на моята кралица. По законите на Обединеното кралство това ме прави престъпник и при завръщането ми ще ми бъде търсена сметка.
— Рискувате толкова много просто за един личен въпрос. Странно е човек, затънал в такава сантименталност, да се издигне толкова нависоко, или пък всичко се дължи на бойните ви умения? — Пао Лен килна глава и изучи Вейлин още по-внимателно, а очите му сякаш блестяха. — В голямата си част, може би. Но не изцяло. Във вас има нещо повече от обикновен убиец. Присъствието ви тук е смущение, още едно зрънце, което да наклони везните и да наруши баланса, който поддържа Далечния запад в хармония. Но Алената лента никога не е просперирала чрез хармония. Говори се, че Небесните вестители са излезли. Навсякъде гъмжи от поличби и слухове и до нас стигна вест за голяма битка в Желязната степ. Войната иде и везните скоро ще бъдат преобърнати — и когато това стане, Алената лента ще пожъне наградата си от последвалия хаос. Винаги е било така. От най-ранните дни на Изумрудената империя до възхода на Търговските крале.
Вдигна чашата си и отпи, пресушавайки съдържанието ѝ на няколко глътки.
