Не харесваше Том. Не можеше да си представи свят или часови пояс, в който би харесала Том. Косата му беше нелепо сресана на път, а когато се смееше, бърчеше нос и заприличваше на хамстер. Обаче на нея от толкова отдавна никой не иМ беше харесвал, че вече подозираше, че Марта слага бром в корнфлейкса. И все пак омарите бяха вкусни.
Напъна се да измисли какво да каже.
— Получи ли някакви картички?
— Картички ли?
— Валентинки?
— Не. — Том смяташе, че това е странен въпрос от страна на жената, която е поканил на среща, но учтивостта изискваше да иМ отговори със същото. — Ами ти?
— Не, всъщност не. Твоята и една от племенника ми Матю, но всъщност нищо сериозно. — Елайза въздъхна, защото беше ужасно разочарована, че не е получила нещо по-различно. Разочарованието иМ беше толкова огромно, че дори не усети колко грубо прозвучаха думите иМ по отношение на Том.
Спомни си как миналата година Грег я беше завел на пикник. Беше февруари и той беше организирал пикника в предната им стая, но всъщност си беше истински пикник. Беше купил цветя от Ню Ковънт Гардън и ги беше разположил във всички възможни съдове в апартамента. На стената беше нарисувал огромно слънце. Все още си беше там. Хазяинът щеше да се вбеси и едва ли щеше да върне на Грег депозита му. На пода беше постлал рогозка, имаше кошница с хрупкави франзели, сирене, черни маслини, хумус и «Кит Кат» (любимите десертчета на Елайза). Беше настоял да си обуят плажни шорти и да играят на глупава игра, при която той издуха въображаеми песъчинки от храната и се съблече, защото уж в гащетата му бил влязъл пясък. Непрекъснато местеше рогозката, защото въображаемият прилив настъпвал. В крайна сметка се озоваха в спалнята, какъвто бе планът на Грег още от самото начало.
А празникът на влюбените, който прекараха по-миналата година, беше дори още по-прекрасен. Отидоха във Венеция да гледат карнавала. Беше невероятно изобилие от цветове, звуци и миризми (някои доста непонятни, но повечето бяха свързани с храна и бяха прелестни). Пътуваха с намаление и отседнаха в пансион. Нямаха много пари, обаче имаха предостатъчно въображение и прекараха наистина великолепно. Цялото им пътуване вероятно струваше колкото вечерята тази вечер. Елайза рязко се върна в действителността.
— О, боже, не вярвам на очите си!
— Какво има?
— Погледни. Това е той.
— Кой? — Том се загледа в указаната посока.
— Не поглеждай! — изквича тя.
Том веднага се извърна отново към Елайза. Направи го толкова светкавично, че сигурно щеше да се наложи да ходи при масажиста си. Може би си бе разтегнал сухожилие.
— С кого е? Знаеш ли?
— Сега може ли да погледна? — предпазливо попита той.
— Май да. Коя е тя?
Том внимателно се обърна и погледна натам, накъдето Елайза мяташе гневни погледи. Поклати глава, за да покаже, че не знае с кого е Майкъл.
Майкъл се наведе над масата, за да подаде нещо на жената. Тя не можа да види какво има в плика. Може би билети за концерт или за театър? А може би бяха билети за самолет? Горката, горката Марта. Жената се наведе над масата и целуна Майкъл. Със сигурност разголи по-голяма част от деколтето си, отколкото беше необходимо, и със сигурност проточи целувката по-дълго от нужното.
Елайза изгуби всякакво желание за сорбе с шампанско.
40.
— Страхотен подарък — възхити се Елайза.
Марта се учуди на безусловното иМ одобрение, обаче го посрещна с благодарност. Беше прекарала фантастична нощ в «Сандерсън» и не искаше мрачните предсказания на сестра иМ да развалят приятното усещане.
— Не са ми купували нещо толкова уникално от деветдесет и четвърта.
— А то какво беше?
— Майкъл ми купи лилав велурен минижуп. Беше буквално една педя. Краката ми не ставаха, за да го нося, обаче му позволих да се раздели с четирийсет и петте лири, което си беше огромна сума за онова време, понеже бях много поласкана, че според него дрехата ми отива.
— Обличала ли си го някога?
— Само в спалнята — изкиска се тя. Кога Майкъл бе престанал да мисли за нея по този начин? Спомняше си, че в самото начало с него се любеха по канапетата, масите и столовете. Но след това, когато разполагаха със свободен достъп до легло, правеха любов само там, а в крайна сметка престанаха да го правят дори там. Освен в петък. Странното беше, че когато се любеха, се чудеха защо не го правят по-често. Познаваха телата си до най-малката подробност. Майкъл улучваше точното място с плашещо въздействие всеки път. Марта знаеше точно колко бързо, колко силно и колко дълго трябва да възбужда Майкъл. Но кога интимността се бе превърнала в леност?
С Джак тя беше в стихията си. Чувстваше се красива, интересна, неоткрита. Беше рай, а не изгубен рай. Внезапно застина. Възможно бе един ден Джак да иМ купи обувки на «Доктор Шол», както Майкъл бе започнал да иМ купува поли с дължина под коляното. Беше възможно, но малко вероятно. Марта нямаше да си позволи да разсъждава по този начин. Не бе задължително един познат рай да стане изгубен рай.
