— Ами ти? Ти какво получи? — смени темата тя. Елайза се поколеба. Най-значимото събитие в нейната празнична вечер беше фактът, че е видяла Майкъл. Дали да каже на Марта? Дали сестра иМ щеше да се утеши, че той също я бе забелязал и това вероятно бе провалило вечерта му?
За щастие, Марта до такава степен бе в плен на плътското желание, че бе в състояние да мисли единствено за себе си и за Джак.
— Почти се чувствам виновна, задето съм толкова щастлива — изчурулика тя. Би трябвало да не се чувствам толкова въодушевена и да не ликувам така с оглед на живота, който ме очаква. Но съм във възторг. Наистина е прекрасно. Всъщност в живота има много повече от един мъж, който не ме иска.
— Наистина ли мислиш така? — попита Елайза. Боже, Джак явно наистина беше вълшебник в леглото!
— Да.
— Добре, защото има нещо, което трябва да научиш. Искам да кажа, че ако аз бях на твое място, щях да искам да го науча.
Марта вече знаеше, че не иска да го научи, но май щеше да иМ се наложи.
— Снощи видях Майкъл.
— Къде?
— В «Ембаси».
Беше празникът на влюбените. Нямаше смисъл да пита дали е бил сам.
— Тя как изглежда?
— Руса, млада, висока.
Марта прие с въздишка предсказуемостта на положението. Майкъл я беше превърнал в клише.
— Не беше толкова слаба като теб — додаде Елайза с надежда. Това би трябвало да помогне.
— Знаеш ли коя е?
— Ами, поставих го в неудобното положение да ме запознае.
Това я поразвесели. Много иМ се искаше да бе видяла Майкъл и неумолимата Елайза.
— Не направих сцена, защото знаех, че ще ме убие, макар че много ми се искаше да му излея супата в скута.
Беше си поръчал супа. Сигурно е била френска лучена супа, защото Майкъл ядеше само такава.
— И как се казва тя?
— Елинор.
Марта затаи дъх. Името не иМ говореше нищо. Това беше по-добре — или пък беше по-лошо?
— През цялото време ти повтарях, че има връзка.
— Среща по случай Деня на Свети Валентин не означава, че има връзка. Аз бях на среща.
— Марта, очевидно е.
— Така ли?
— Мъжете никога не напускат някоя жена, освен ако няма къде другаде да отидат. Винаги причината да си тръгнат е друга жена.
Марта прокара една кърпа по повърхността на кухненските плотове. Не искаше да погледне сестра си в очите.
— Не разбираш ли? Не искам да повярвам това за мъж, когото съм обичала. Ако си права, ще се окаже, че от горе на всичко съм била и глупачка, а аз не мога да го призная. Какво искаш да вечеряме? Имаме киш, а мога да приготвя печени картофи или спагети — предложи, с което даде да се разбере, че разговорът е приключен.
— Щеше ли да ми кажеш, че се срещаш с друга?
— Да.
— Кога?
Майкъл въздъхна и Марта усети раздразнението му от километри по телефона. Знаеше, че среднощното иМ обаждане ще го подразни много, искаше иМ се да бе успяла да се въздържи и да не му се обажда. Само че не можа.
— Кога щеше да ми кажеш? — повтори.
— В удобен момент. Скоро — додаде той. Ясно бе, че разговорът го караше да се чувства неудобно. — Виж, Марта знам, че си наранена. Не знаех как да ти го кажа.
— Кога се запознахте?
— Има ли някакво значение.
— Да, има. За мен има — възмути се тя. «Разбира се, че има, скапаняк такъв» остана неизказано.
— Познавам я… не съм сигурен — запъна се той. — Малко повече от година.
— Значи наистина си имал връзка с друга. — Опита се разпитът иМ да прозвучи делово, сякаш не откриваше нещо по-сериозно от факта, че някой е на диета. Все едно казваше: «Значи ядеш обезмаслено мляко».
— Не, бяхме само приятели. — Гласът му звучеше сърдито и обидено.
Марта изгуби търпение, правото да се чувства засегната беше нейно. Лежеше и се питаше какво трябва да попита сега. Чудеше се дали има значение и дали той ще иМ каже истината.
— А защо не съм чувала да споменаваш името иМ, ако е приятелка?
— Защото беше далечна приятелка. Приятелка е на Карън. Не ми е била близка.
— Е, вече явно ти е близка. Откога се срещаш с нея?
— От няколко седмици.
— От колко седмици? Две, три?
— Повече.
— Преди Коледа?
— Може би. Престани, Марта. — Майкъл беше объркан. Мразеше да се чувства така, защото тогава казваш неща, за които впоследствие съжаляваше. — Не ти дължа никакви обяснения. Ти спиш с Джак — обвини я той в опит да възвърне самообладанието си.
— Никога не съм те лъгала за Джак. А ти защо ме излъга за тази Елинор?
— Защото непрекъснато ми повтаряше, че имам връзка, и знаех, че няма да ми повярваш, ако ти кажа, че я познавам отдавна, но съвсем отскоро спя… се срещам с нея.
— И се надяваше, като ме излъжеш, да ми помогнеш да ти повярвам, така ли? — сряза го тя и затвори.
Въпреки това иМ се искаше да му вярва.
И почти му повярва.
Марта лежеше будна и се взираше в тавана. Искаше иМ се Джак да е до нея в леглото, за да може да увие прекрасното му стегнато тяло около своето. Кожата му беше чиста, хладна, стегната.
Беше иМ най-лесно да не мисли за това, че мъжът, който е обичала от десет години, спи с друга жена.
Все още отказваше да повярва, че става дума за любовна връзка, макар мнозина да настояваха, че няма друго обяснение. Сигурно е станало, след като е напуснал Марта, както беше станало с нея и с Джак.
Защо ли това не я утешаваше особено?
