Тя не смяташе, че избликът му е пропорционален на степента на нейното провинение (само искаше да привлече вниманието му, нямаше намерение да не му позволява да гледа «Телетъбис» през цялото време, докато Марта беше на почивка), но трябваше да признае, че той имаше право. Не той беше изгубил капака, а тя. А липсата на капака с чучурче означаваше, че Елайза няма как да даде на Мейси сутрешното иМ мляко, затова и тя пищеше. В къщата имаше поне пет чашки с чучурчета, обаче три липсваха. Бяха изчезнали безследно заедно с Ла-ла, безценна играчка, с която Матю заспиваше, и с калпола, който носеше облекчение при миенето на зъби — най-вече за Елайза, три чорапа, дъждобрана за количката и още много други ценни принадлежности, на които вече бе изгубила дирята. В миялната имаше друга чашка, а последната беше в ръката иМ — само че капачето иМ беше изчезнало. Трябваше да пусне миялната машина снощи. Отвори я и миризмата от снощната вечеря (рибено къри) я лъхна неприятно. Отново затвори миялната, без да извади чашката.
Погледна календара. Бяха минали три дни, оставаха още четири.
Защо се бе съгласила да гледа децата през цялата седмица, докато Марта и Джак са в Ню Йорк? Какво иМ бе станало? Сестра иМ наистина се нуждаеше от почивка, заслужила си беше ваканцията, обаче тя най-вероятно нямаше да има миг спокойствие, докато не се върнат, а това беше ужасен начин да пропилее безценната си отпуска. Днес беше чела на децата, беше играла на домино с Матю, беше участвала в една безкрайна гоненица и в една безсмислена игра по вадене на щипките за дрехи от един буркан и пъхането им под възглавниците на дивана (щипките за дрехи бяха под ръка, защото Елайза ги използваше като първа отбранителна линия срещу ужасните пелени). Облече и двете деца, успя да нахрани Матю и в момента, се занимаваше с Мейси. Беше само осем и десет.
Телефонът иззвъня. Елайза предполагаше, че е госпожа Евъргрийн, която иМ предлага помощта си. С радост би приела помощта на майка си, всъщност с радост щеше да се изнесе и да позволи на родителите си да се нанесат и да поемат цялата отговорност. Все пак бяха техни внучета и те обичаха да им сменят пелените. Знаеше обаче, че ще увери майка си, че всичко е под контрол, както беше направила и вчера (когато наистина всичко беше като по вода — или поне телефонът иМ, защото Мейси го беше пуснала във ваната). Беше въпрос на гордост. Елайза грабна телефона.
— Добре съм — изстреля.
— Добре, радвам се да го чуя.
— Марта?
— Да.
— Не очаквах да си ти. Смятах, че е мама. Как е в Ню Йорк?
— Страхотно е, Елайза. Не знам откъде да започна.
— Господи, Марта, колко е часът там? Не е ли посред нощ.
— Да, обикаляме клубовете, но реших да те хвана, преди да заведеш Матю в забавачката.
Елайза беше толкова слисана от небрежното подмятане на «обикаляме клубовете», че почти пропусна споменаването на забавачката на Матю. Почти. Затисна телефона между ухото и рамото си и отиде до разписанието на крайно натоварената програма на племенницата и племенника иМ. По дяволите, трябваше да бъде в «Бънис енд Беарс» след двайсет и пет минути. Беше пределно ясно, че ще закъснее. Примири се с неизбежната черна точка, която щеше да иМ постави учителката в забавачката.
— Хайде, казвай. Добре ли си прекарваш?
— О, страхотно, Елайза, не мога да ти опиша.
Джак беше отишъл по работа в Ню Йорк и много бе настоял Марта да го придружи. Явно очакваше да разполага с доста свободно време между срещите си и си беше взел няколко дни отпуск, за да може да поразгледат.
— Как са децата? — попита Марта. Беше звъняла от «Хийтроу» и от летище «Кенеди», за да пита за същото. Звънна веднага щом пристигнаха в хотела, обаждаше иМ се всеки ден.
— Чудесно. Прекрасно. И двамата са ангелчета.
— Наистина ли?
— Наистина. — Сключи пръсти зад гърба си. Няма защо да притеснява Марта.
— Добре ли се хранят?
Ако под това се разбираше, че се тъпчат със сладкиши и със сладолед и не вкусват от пилето и от яхнията със зеленчуци или други храни, които майка им бе приготвила, а след това бе прибрала във фризера, значи, да, хранеха се добре.
— Бива.
— Спят ли?
— Разбира се, спят си добре. — В леглото на Елайза, а не в собствената си стая, но тя прецени, че е излишно да дава тази информация. Вместо това се опита да промени темата: — Престани да се тревожиш, прекарваме си страхотно. А вие?
Доволна и щастливо заблудена, Марта реши да сподели своите новини:
— Ами, през последните два дни Джак имаше разни срещи, така че се забавлявах сама. Правих, каквото правят всички туристи. Качих се на Емпайър Стейт Билдинг. Беше като в «Безсъници в Сиатъл» — само дето имаше още милиони други посетители. Видях Статуята на свободата, Таймс Скуеър и Гранд Сентрал Стейшън. Бях в МСИ[19] (Марта обичаше да използва съкращението). — Вълнението иМ за миг заглуши плача на Матю. Елайза знаеше, че е постъпила правилно, като е предложила да гледа децата. — Бях в студиото на някаква ужасна програма, където хората споделят историите си. Дори участвах с въпрос.
— Не може да бъде! Напротив. Ще ме дават по телевизията. Започнах с «Ей, сестро».
— Марта!
