— Знам, обаче не ме е срам. Джак вече е свободен до петък, така че утре ще пазаруваме до припадък.
— На Пето Авеню?
— Не, мисля да отидем в кварталите. Дрехите в Сохо и в Гринич са много по-готини.
— Точно така. — Елайза забеляза капачето на чашката под масата. Наведе се да го вдигне, обаче се изправи твърде бързо и си удари главата в масата. Трябваше да плащат вредни за тази работа. През последните три дни често се бе удряло. Драскотини от Мейси (преди да открие нокторезачката, обаче дори тогава се наложи да изчака племенницата си да заспи, за да иМ отреже ноктите,) а Матю я бе ударил по главата, по коляното и по глезена с Дизи, бетонобъркачката на строителя Боб. И трите пъти бе станало случайно, обаче въпреки това се чудеше дали да не съди някого — може би производителя на играчките или продавача, който не я бе предупредил. Съмняваше се, че в касичката на Матю има достатъчно пари.
— Краката ужасно ме болят. Скапах се от ходене — продължи Марта. Елайза направо си мечтаете за това. Поне щеше да означава, че има нови обувки или че е успяла да излезе от къщата. До този момент не бе успяла да достигне необходимата степен на военна прецизност и организираност, за да се справи с операцията по извеждането на двете деца по-далеч от задния двор.
— Не каза ли, че и момента обикаляте клубовете?
— Ами, винаги имаме сили за танци. Както казва Джак, винаги има време за малко Джел-О.
— Това от някакъв филм ли е?
— Вероятно.
— Не се ли тревожиш, че не му хрумва нещо оригинално?
— Не, той е мъж. Повече щях да се тревожа, ако му хрумваше — изкиска се Марта. — Трябва да затварям. Целуни децата силно от мен.
— Добре.
Разговорът прекъсна. Звукът от един прекъснат разговор не носеше утеха. Елайза се запита точно в кой момент тя и сестра иМ бяха разменили местата си.
И дали размяната беше необратима?
Отново включи телевизора, обаче Матю беше твърде хитър, за да се остави да го залъжат. Поиска да бъде компенсиран с десертче «Милки Уей». Елайза си повтаряше, че няма нищо лошо, стига след това да го накара да си измие зъбите. Даде на Мейси млякото за закуска, като по този начин си открадна пет минути на относително спокойствие.
Какво си въобразяваше? Как изобщо е могла да допусне, че такъв живот ще е подходящ за нея? Някои жени са създадени да бъдат съпруги и майки и да въртят домакинствата си като по часовник. Точно както имаше и жени, създадени да организират невероятни вечери и които успяваха да го правят най-редовно, без дори да си счупят някой нокът, камо ли да се наложи намесата на пожарната команда. Тя не беше такава. Беше прекрасен редактор на музикални видеоклипове (е, все още помощник, обаче един ден щеше да стане фантастичен редактор). Беше изобретателна, отзивчива, тактична и организирана на работното си място, само че просто не можеше да приложи тези свои умения към грижите за дом и за семейство.
Вече шест месеца живееше при Марта и експериментът се оказа ползотворен и полезен. По-скоро промяна, отколкото почивка, но сега искаше единствено да се върне към собствения си живот. Към живота, където можеше да харчи неголямата си заплата за онова, което искаше. За глупави неща, за дрехи, за лак за нокти или за изкуствени татуировки. Последният път, когато беше купила изкуствена татуировка, Марта беше решила, че е играчка за Матю. След това Елайза се бе почувствала твърде стара и твърде глупава, за да я използва. Искаше си живота, в който не се налагаше да звъни и да обяснява, че ще работи до късно и че няма да се прибере за вечеря. Знаеше, че сестра иМ се нуждае от тази информация, за да управлява ефикасно домакинството си. Елайза копнееше да се прибере у дома шумна и пияна и да не се налага да се притеснява заради децата. Трудно иМ беше непрекъснато да изговаря ругатните буква по буква, вместо да ги изрича спокойно. Когато изпуснеше кутийка с изключително скъп крем на «Есте Лаудер», трябваше да каже: «М-а-м-к-а м-у, с-к-а-п-а-н-а р-а-б-о-т-а», което нямаше същото лечебно въздействие като това да изкрещиш съответната ругатня. Елайза копнееше да може да изяде кофичка кисело мляко, без да се налага да я споделя с друг. Не че беше лакома, просто млякото беше по-вкусно, ако в него нямаше бебешки сопол или слюнка, а тези субстанции се мъдреха върху почти всичко в къщата. Куче беше къде-къде по-чисто. Липсваше иМ Куче. Липсваше иМ и Грег.
