Ето това нараняваше Марта най-силно. Той нито веднъж (доколкото иМ бе известно) не се бе запитал дали постъпва правилно, като напуска нея, Матю, Мейси и Бридълуей. Имаше собствено мнение по въпроса. Боже, колко обичаше това негово качество някога и колко го презираше в този момент!
Поръча си още чай и пържени яйца. Това бе може би най-вкусното нещо, което бе яла някога. Много по-вкусно от специалитетите, които бе опитвала в многобройните модерни ресторанти. Много по-вкусно, от която и да е чужда кухня, която бе опитвала. Изяде яйцата, мислейки си, че белтъкът прилича на опал, а жълтъкът — на течно злато. Това образно описание на яйцата доказваше, че все още е пияна. Не можеше да си представи, че ще ходи по модерни ресторанти без Майкъл. Но дали щяха да иМ липсват?
Времето, което бе прекарала сама, бе ужасно и унизително.
Но не всичко беше лошо.
Допадаше иМ да има мобилен телефон и бе омагьосана от интернет. Наистина, първоначалният иМ интерес бе предизвикан от желанието иМ да впечатли Майкъл, но когато той категорично отказа да се възхити от нахлуването иМ в света на високите технологии, тя си даде сметка, че от това удоволствието иМ ни най-малко не намалява. То нямаше нищо общо с него.
Харесваше иМ да не прибира играчките всяка вечер, всъщност се чувстваше много свободна, докато наблюдаваше как купчината с прането расте. Онзи ден и тя, и децата се бяха облекли с дрехи от тази купчина и светът не беше престанал да съществува. Сметката иМ в бакалницата намаля наполовина, а също и времето, което прекарваше в супермаркета. Разполагаше с повече място в гардероба и обожаваше новите си кожени панталони.
Не, не всичко беше лошо, помисли си Марта. И това бе най-плашещата иМ мисъл през този ден.
Внимателно прецени хапките си, за да може да лапне последното залъче препечена филийка с последното парче от яйцето и с остатъка от доматения сос. След това изпи още четири чаши чай и изяде два шоколадови кроасана.
Истински триумф.
Всъщност искаше ли той да се върне? Мисълта избухна в съзнанието на Марта и я шокира. Със сигурност се дължеше на алкохола. Вкусни пържени яйца и прилично кафене едва ли бяха в състояние да ти навеят мисли да се откажеш от брака си.
Вдигна поглед и забеляза, че строителите са си тръгнали. Двете пълни жени зад бара седяха и си бъбреха. От изражението им беше ясно, че да си разменят клюки за тях е нещо обичайно, необходимо, но вече не е забавно. Марта усети липсата на Елайза, искаше иМ се да си поговори с нея. Порови в чантата си и извади мобилния си телефон.
— Здрасти, аз съм.
— Здрасти, Аз. Къде си?
— В кафенето срещу бензиностанцията на «Стандарт Ойл». — Марта гневно изгледа фирмената табела. Преди, всеки път, когато минаваше покрай бензиностанцията на «Стандарт Ойл», изпитваше известна гордост. Мислеше си: «За тази фирма работи съпругът ми, тук прекарва дните си». Майкъл смяташе, че компанията е нещо много важно, затова и тя смяташе така. Сега я дразнеше.
— Поръчай ми една пълна пържена закуска и ще дойда след по-малко от десет минути. С лук, гъби и всичко останало, става ли?
— Става.
22.
Елайза забеляза остатъците от закуската на Марта.
— По-добре ли се чувстваш?
— Чувствам се ужасно.
— Заради махмурлука или заради живота?
— Още не съм сигурна — промърмори тя. — Предполагам, че мама те е запознала с подробностите.
— Да, мила, така е — въздъхна Елайза, като се отпусна срещу се сестра си.
— Той иска развод. Знам.
— Защо? Защо постъпва така?
— Не знам.
— И аз не знам, Марта замълча и впери поглед в празната си чаша. Искаше да прояви смелост. Наистина не желаеше да поставя в неловко положение Елайза, на която току-що бяха сервирали закуската. Не искаше да попречи на сестра си да се храни, като се разреве и намокри филийката иМ, обаче не беше лесно да прояви смелост. — Чувствам се толкова нелепо. Все едно са ме хванали да спя на пост.
— Какво искаш да кажеш — попита Елайза.
— Смятах, че бракът ми е успешен, че сме щастливи. Той казваше, че е щастлив.
— Кога?
— Когато го питах.
— А, значи се налагаше да го питаш. — Елайза отхапа лакомо от наденичката си, задъвка замислено и попита: — Според теб има ли друга?
— Да. Не. Не знам. Непрекъснато го питам.
— Някакви предположения.
— Той непрекъснато споменаваше за една жена от службата — Карън.
— Как изглежда?
— Ами най-странното е, че не съм я виждала. Той все правеше разни неща с Карън и с нейните приятели, обаче аз не бях поканена. Смяташ ли, че има връзка с тази Карън?
Според Елайза беше много по-вероятно да е някоя от приятелките на Карън. Карън беше просто алиби, обаче си замълча. Имаше такова предчувствие, не разполагаше с доказателства. Вместо това попита:
— А кога за последно те е карал ти да се чувстваш щастлива?
— Ами… — Не беше сигурна как да отговори.
— Кога за последен път е правил за теб нещо хубаво?
— Той непрекъснато прави хубави неща.
— Сериозно?
— Да. Миналата седмица заведе децата в парка, за да мога аз да отида във фитнес залата.
