„Какъв забавен цирк е този свят!“, мисли той, докато гледа триковете на гълъбарите и усилията на неделните ухажори да убедят кискащите се дами на сърцата си да потеглят с тях по тъмните води на Темза. След толкова време той отново е открил простата наслада… как да го кажем? Да наблюдаваш околните, вместо да се взираш в себе си (да, добра фраза, трябва да я използва при случай!).
Никакви мрачни размисли повече! Вместо това ще гледа напред! Отлични девизи за един мъж, особено ако банката му внезапно е сменила тона от враждебен на дружелюбен. Усещането, което изпитваше, докато наблюдаваше как дълговете му се изпаряват, а наличността на негово име се увеличава с все повече нули на сметката и все повече акри поземлена собственост, отклони мислите му от собствената му личност. Или, за да бъдем по-точни, той престана да търси своята личност вътре в себе си — вместо това наблюдава Уилям Ракъм, директор на парфюмерийната верига „Ракъм“ — как отива тук и там, върши това или онова, постига определени резултати, отбелязва определени постижения.
По една пътека, съседна на тази, по която върви Уилям, някакъв мъж кара велосипед — потта по челото му блести на слънчевата светлина, очите му са облещени от усилието да не се отклонява от пътя пред себе си. Каскетът му е нахлупен ниско над очите, за да не го отвее вятърът, под козирката се развява смехотворен, разрошен от вятъра перчем. Горкият заблуден човечец! Колко по-добре би било да подстриже ниско косата си, както постъпи директорът на „Ракъм“! Дългите коси са остарели превземки — късата коса е стилът на хората, които гледат към бъдещето.
Докато върви, Уилям попипва бакенбардите си — те са се сраснали много елегантно с новоотгледаните мустаци и брада, които, за разлика от косата по главата му, не са руси, а с наситен кестеняв цвят. Не суетата го кара да очаква с нетърпение мига, когато ще се погледне в огледалото — той се наслаждава на тучната кафява растителност в по-естетски смисъл; не е необходимо това да е цветът на мустаците му, би могъл със същия успех да бъде цвят на тютюн, на кората на някое дърво, или дори на току-що нанесен слой боя.
Една футболна топка се търкулва на пътя му; без да се замисля, той я ритва обратно към играещите — в крайна сметка вече може да си позволи хиляди лъскания на обувките.
Приятно му е и това, че полицията е била подкупена с безплатна бира и някой и друг шилинг да позволи на някои кръчми да работят и в неделя — защото установява, че от много ходене ожаднява. Може би трябваше да наеме файтон, за да отиде до фабриката, където се бутилират парфюми, вместо да се отклонява от пътя си, за да мине през парка, но времето е толкова хубаво, че му се стори жалко да пропусне тази възможност. Освен това не трябва да забравя и ползата за храносмилането — яде прекалено много на обяд и една такава здравословна разходка ще раздвижи червата му.
Но пък ако има нещо, което не му се иска, е днес следобед да лежи в прегръдките на Шугър, а под леглото да стои пълното нощно гърне (дали няма възможност да поръча да инсталират ватерклозет в стаята й! В бъдеще, да, и това ще стане в бъдещето!).
Последната половин миля до фабриката му идва в повече и той повиква един файтон. Излишно е да се преуморява, пък и непосредствените околности на фабриката не са никак живописни. От двете й страни се редят мръсни бараки, в които уличните търговци заключват количките си, а по цялата улица се търкалят лигавите останки от плодове и зеленчуци, които са вече толкова изгнили, че не стават за крадене.
Но сред цялата тази мръсотия се крие едно пристанище на трудолюбие и изобретателност, под ненатрапчивото прикритие на почернели тухлени стени. Наскоро, когато Ракъм старши разведе Ракъм младши из трите им фабрики, тъкмо тази, фабриката за бутилиране, заинтригува най-много Уилям. Оказа се, че измамната й външност крие вълшебен интериор — миниатюрно копие на „Кристъл Палас“ от стъкло и метал, в постоянно движение, също като въртележка. Свръхчовешкото в тези устройства беше привлекателно и, колкото и да бе странно, не бе несъвместимо с принципите на естетиката. Още от първото си посещение тук Уилям постоянно си задава въпроса как ли изглежда постройката, когато в нея няма работници и машините са спрели.
Застанал най-сетне пред масивната желязна порта на фабриката, той е обзет от приятно вълнение, докато пъха ключа в ключалката. Още няколко крачки, и той пъха втори ключ в ключалката на голяма двукрила врата.
