Водени от господаря на къщата, Хенри и спътницата му са възнаградени с възможността да огледат всичко поред. Меланхоличната атмосфера в дома на Ракъмови, която присъстваше почти като характерна миризма, е пропъдена. Всички прозорци са подменени; подменени са и старите стъпала към градината; нови френски прозорци са заменили доскорошната врата на приемната. Цялата къща мирише на боя, лепило за тапети и на чист въздух. Хенри забелязва с потрес, че в антрето все още се разхождат работници, които поставят последните ленти на тапетите под критичния поглед на Агнес, която е станала от леглото си, за да ги надзирава.
А дали Хенри е забелязал, че оградата на градината вече не е ръждивокафява, а блести в свеж розов цвят? Нима не е видял? Ха, ха! Такъв си е моят брат, движи се в някакъв собствен свят! Ами самият парк? Каква разлика, а? Градинарят се казва Шиърс — представете си само. Шиърс15! Ха, ха! Дребен, но упорит като муле — точно такъв човек ни трябва, за да върне подивелите площи около парника обратно под властта на Човека.
Не само къщата и околностите й са претърпели промени. Уилям Ракъм има и други грижи — или по-скоро успява да ги създаде и на други хора. Да вземем например прислужниците.
Всичко, което преди не беше наред, е вкарано в релси. Джейни е освободена от допълнителните си задължения и отново е обикновена кухненска помощница, и несъмнено ликува, че вече не отговаря за парцалите, метлите и четките. Наета е още една кухненска прислужница, която ще помага и на Лети, така че Лети ще може да отговаря незабавно на повикванията на семейството и гостите. Скоро ще дойде и още една камериерка. Уилям сега разполага с почти пълен женски комплект; не би могъл да наеме повече прислужнички, освен ако не се пренесе в далеч по-внушителен дом (в бъдеще, и това ще стане в бъдеще!). Може да наеме още един мъж — прислужник, но не може да реши на какъв пост. Градинарят е впечатляваща придобивка, при това наистина е необходим, но идеята за личен прислужник не му се струва особено привлекателна. Може би кочияш? Ммм… да, но всъщност първо трябва да купи карета. А кой знае? Може в крайна сметка да се откаже от мисълта за карета. Прекалено зает е напоследък, за да си губи времето да се вози в карета, само за да се покаже тук и там. Все пак, Агнес може би ще има нужда от карета през сезона — тогава ще й купи една.
Все пак, престижът, който едно домакинство придобива от наличието на мъже-прислужници, е несравнимо по-висок. Прислужничките не са същото — всеки собственик на магазин или заможна домакиня може да си позволи една-две. Но градинарят е впечатляващо начало, нали? Моравите ще бъдат спасени от подивяване!
Да, Уилям Ракъм несъмнено се е променил. Това е очевидно. Той има вече излъчването на човек, за когото времето никога не стига — човек, зает двайсет и четири часа в денонощието. Тази работа, ръководенето на парфюмерийния бизнес, си е същинско поддържане на Авгиеви обори, но нали все някой трябва да я върши сега, когато старият вече се е предал. (Моля? О, не, татко се чувства отлично, просто такъв е изразът). Тежка работа, там е въпросът — изисква вниманието ти седем дни в седмицата. (Не, не се мръщи, скъпи братко, просто така си говоря. Как беше днес в църквата? Бих дошъл с радост, но нали трябва да се надзирават работниците. Моля? Да се спазва повелята да не се работи през седмия ден? О, да, разбира се. Но оставаха само няколко ленти от тапетите и хората просто настояваха да дойдат и днес и да довършат всичко. Сигурно са евреи — не бих се учудил).
За да пресече опитите на брат си да критикува, Уилям започва да чете панегирика на парфюма и за чудотворното му въздействие. Ароматите, също както звуците (така обяснява той), докосват обонятелните ни нерви в различни, фино и точно разграничени степени. Съществува октава на ароматите, също както има октава в музиката. Най-високата нота е това, което долавяме, когато най-острата нотка от аромата се изпарява от кърпичката; средната, умерената нотка придава по-плътен, по-силен характер на аромата; а после, когато по-летливите субстанции са се изпарили; остава да звънти най-ниската, крайна нота — и коя е тя, братко? Лавандулата, ако искаш да знаеш!
Уилям играе от душа и сърце ролята на домакин пред Хенри и госпожа Фокс. Поднасят чай и кейк — точно навреме, идеално сервирани. И докато гостите издават одобрителни звуци, той започва да ги преценява, сравнявайки ги със себе си.
За госпожа Фокс си казва: „Ашуел е прав — наистина прилича на хрътка в лицето. Интересно, дали в действителност е толкова болна, колкото изглежда?“
А за брат си Хенри: „Колко притеснен изглежда, като че ли му е излязъл цирей на задника. Странно, че се стигна дотук, след като от нас двамата Хенри винаги е изглеждал по-добре… и все пак ето ни тук, в тази неделна утрин, и колкото и да е удивително, аз съм този, който може да демонстрира как един мъж може да подчини Живота и да го накара да изпълнява неговите заповеди“.
— Благодаря и на двама ви за посещението — казва той, когато настава време да си вървят.
