— Радвам се, че поне на
— Чуваш ли, Ашуел? Не бива да забравяме бедняците!
— Трепят се цяла седмица, за да чуят една качествена пръдня, а какво им се предлага?
— Прекарват ги отвсякъде!
— Аз си отивам — обявява Ракъм, и започва да се взира през осветените от газените фенери дъждовни струи, с надеждата да види свободен файтон.
— О, не, Бил, не ни оставяй самииички!
— Не, да му се не види, отивам си. Студено е и вали.
— Има достатъчно топли и сухи места, където може да се приюти човек, нали, Ашуел?
— По-скоро топли и влажни, хе, хе, хе.
Обзет от вдъхновение, Бодли разкопчава палтото си и започва да рови из вътрешните джобове.
— Всъщност по една случайност разполагам… потърпете малко, докато се ровя, приятели… — той измъква някаква смачкана книжка с размерите на евтиното издание на Новия Завет, и го размахва в светлината на фенерите. — Ново-новеничко издание на „Повече забавления в Лондон“. Съставяно е в продължение на цяла година, без пестене на разходите, всички лъжи в него гарантирано отговарят на истината, всички девици са гарантирано недокоснати. Проучвал съм го ста… старателно. Някои от заведенията са вдигнали категорията от предишното издание. Особено едно… — той започва да прелиства вече изтритите от прелистване страници. — А, да! Ето го — заведението на госпожа Кастауей. На Силвър Стрийт.
— Кажи-речи на един хвърлей разстояние! — пояснява Ашуел.
— Шугър — заявява Бодли. — Това е името на момичето. Шугър. Думите са бедни, за да опишат талантите й, така пише тук. Лукс на цената на посредствена стока. Истинско съкровище. И така нататък, все в този дух. Справочникът присъжда на заведението четири звезди.
— Четири звезди! Предлагам да потеглим незабавно! — Ашуел се завърта на пета и започва да размахва бастуна си. — Файтон! Файтон! Трябва ни файтон!
За момент Уилям усеща как кръвта се смразява в жилите му, защото решава, че Шугър го е измамила и продължава да упражнява занаята си като преди. Но после си припомня какъв каталог на лъжи е всъщност този справочник. Тази Шугър, която описват на страниците му, изобщо не е истинската, която познава той.
Докато Бодли и Ашуел залитат напред-назад в дъжда и подвикват напевно: „Файтон!“ и „Шугър!“ с глупашки гласове, Уилям си я представя така, както изглеждаше, когато я видя за последен път — само преди три дни. Припомня си изражението й, когато той реши да не я държи повече в неведение. „Казвам се Ракъм, бе казал той. Собственик на заводите Ракъм“. И защо да не й каже?
Когато вече разкри тайната, и се наслади до насита на изненадата и възторга на Шугър, му се прииска да имаше още тайни за разкриване, за да постигне още много пъти същия ефект. Като предположи, че щастието й се струва като сън, той реши да го закотви по-здраво в действителността, като й заяви, че може да има всеки парфюм, сапун и козметичен препарат, който пожелае. На което тя отвърна, естествено, с молба за каталога на фирмата „Ракъм“.
— Файтон! Файтон! — продължава да крещи Ашуел. — Хайде, смели другари, да опитаме щастието си там, зад ъгъла!
— Полека, Ашуел — предупреждава го Уилям. — Минавало ли ти е през ума, че тъкмо момичето, което имаш предвид, може да не е на разположение?
— Дявол да го вземе, Бил; къде е твоят авантюризъм? Нека си опитаме щастието!
— Всички ли?
— Трима мъже — три дупки; сметката е точна!
Уилям се усмихва и поклаща глава.
— Приятели — казва той и се покланя с присмехулна тържественост.
— Желая ви успех в търсенето на тази… как й беше името? — Шугър. Съжалявам, че съм прекалено уморен, за да ви правя компания. Когато се видим следващия път, ще ми разкажете за нея.
— Съгласни! — изревава Бодли. —
—
Ситният дъждец вече не е ситен; тежки капки плискат по палтото му и заплашват да го превърнат в подгизнал тежък товар, а все още отникъде не се е появил файтон. Но колкото и да е странно, раздразнителността му минава сега, когато вече е сам. Бодли и Ашуел, които винаги са му действали като ефикасен тоник в миналото, тази вечер имаха по-скоро ефекта на доза рибено масло. Колко досадно е да си трезвен в наквасена компания! Може би трябваше да пийне повечко, но да му се не види, нали не искаше да… Защо да изпие половин дузина чаши, когато две са достатъчни, за да затоплят стомаха? И защо да прелита от жена на жена, ако една е напълно достатъчна да задоволи напрежението в слабините? Да не би пък да е почнал да остарява?
— Чадър ли ви трябва, добри ми господине?
