Тя се прозява и се протяга под топлите, чисти завивки. Вече дни наред спи сама; леглото не мирише на чужди тела, само на нейното. Както винаги, леглото е застлано с половин дузина чисти чаршафи, като под всеки от тях е пъхнато навосъчено платно, така че, ако единият се изцапа, тя само го дръпва и отдолу остава чистият. Преди Уилям Ракъм да се появи в живота й, тези слоеве се сваляха с досадна монотонност. Сега понякога в продължение на дни и шестте чаршафа си остават на леглото. Кристофър, който всяка сутрин се качва до горния етаж, за да събере мръсните чаршафи, не намира нищо пред нейната врата.
Истински лукс.
Шугър се сгушва по-надълбоко под завивките, върху гърдите й тежи ръкописът. Всъщност той представлява една раздърпана купчина от различни по размер листове, натъпкани в една картонена папка, върху която има написани много заглавия, и всички те са задраскани. Под изподраскания мастилен списък е оцелял незадраскан само един ред: „от Шугър“.
Романът й представлява хроника на живота на една млада проститутка с дълга до кръста червеникава коса и лешникови очи, която работи в един и същ публичен дом със собствената си майка — строга жена на име госпожа Джетисън. Като изключим някои полети на фантазията — като убийствата например — това е историята на собствения й живот, или поне на неговото начало в Чърч Лейн. Това е историята на едно голо, разплакано дете, свито на кълбо под изцапания с кръв чаршаф, което проклина вселената. Това е разказ за прегръдки, изпълнени с омраза и целувки, подправени с отвращение, за заучено покорство и таен копнеж за мъст. Романът представлява списък на мъже–грубияни, блъскаща се редица от човешки отпадъци, мръсни, вмирисани на джин, на бира, на уиски, пъпчиви, с мръсни нокти, лигави устни, кривогледи, сенилни, кльощави като скелети или тлъсти, с къси крака и космати задници, с чудовищни пениси — и всички те чакат своя ред, за да изтръгнат и последното късче невинност и да го разкъсат.
Дали в този роман има положителни обрати на съдбата? Не, няма. Положителният обрат, нещо като появата на Уилям Ракъм, би развалил всичко. Героинята трябва да среща само бедност и унижения; тя не бива да се пренесе да живее от Чърч Лейн на Силвър Стрийт, и нито един мъж няма никога да й предложи нито едно от нещата, които иска — особено пък спасение и по-добър живот. В противен случай този роман, замислен като вик на неутолима ярост, рискува да се превърне в някой от ненавижданите от нея романтични истории, където се срещат думите „Читателю, аз станах негова жена“.
Не, едно е сигурно — нейният роман не бива да има щастлив край. Героинята си отмъщава на мъжете, които ненавижда; но светът си остава територия на мъжете и такова отмъщение няма да бъде прието. Затова и краят на романа е едно от малкото неща, които Шугър е измислила предварително — а именно, героинята умира. Тя приема този край като нещо неизбежно, и е уверена, че и читателите ще реагират по същия начин.
Читателите ли? Но разбира се! Тя е твърдо решена да предаде ръкописа за издаване веднага след като го завърши. Но нима на този свят ще се намери някой, който да го издаде, ще възразите вие, или някой, който да го чете? Шугър не знае, но е уверена, че романът има шанс. След като бива издавана порнографска литература без всякаква художествена стойност, издават се и почтени романи, които призовават към социални реформи (та нали само преди няколко години Уилки Колинс написа роман, озаглавен „Новата Магдалена“ — безцветна, жалка история, в която една проститутка на име Мърси Мерик се надява да получи опрощение… Книга, която човек би трябвало да хвърли към стената от яд, но нейният успех доказва, че публиката е склонна да чете за жени, които са видели повече от един пенис през живота си…). Да, сигурно някъде по света има открити съзнания, които жадуват да научат неподправената истина — особено в по-напредничавото и толерантно бъдеще, което е непосредствено предстоящо. Да, може би тя ще успее дори да се издържа с писане: няколкостотин верни читатели ще й бъдат достатъчни; тя не е алчна за успех като този на Рода Брутън.
Тя изсумтява, стряска се и отново се разбужда. Ръкописът се е хлъзнал от гърдите й и страниците са се разпилели по завивката. Най-отгоре е първа страница.
На нея пише:
„Всички мъже са еднакви. Ако има нещо, което съм научила, откакто съм на тази земя, то е именно това. Всички мъже са еднакви.
Как мога да съм толкова уверена в това? Нали не съм опознала всички представители на мъжкия пол? Напротив, драги читателю, може би случаят е именно такъв!
Шугър спи.
