Договорът с госпожа Кастауей вече е подписан. Старицата прие без възражения; пък и какво друго би могла да стори? Сега той е десет пъти по-важна личност, отколкото беше по времето, когато подписаха първоначалното споразумение — а тя, от своя страна, е станала някак по-невзрачна. На бледата светлина на утринното слънце по време на последното му посещение тя му се стори далеч не толкова внушителна, колкото изглеждаше навремето, озарена от червеникавите пламъци. Ярките цветове на облеклото й също му се сториха някак избледнели, сякаш покрити с прашинки като тези, които танцуваха в слънчевите лъчи. Показа й квитанции от най-добрите мебелни ателиета, от продавачи на платове, дърводелци, стъклари и всякакви други занаятчии, наети от някой си Джордж Хънт, ескуайър, както и банкова сметка на негово име в размер на хиляда паунда. (Разбира се, Уилям съзнава, че ако пожелае, може да се откаже от този маскарад, но след като поддържането му не му струва никакви усилия, защо да не си спести неудобството? Що се отнася до банковата сметка на името на Джордж Хънт, това може да се окаже изключително добра идея, особено ако изводите му след проучването на данъчните закони отговарят на истината!).
Госпожа Кастауей бе явно дълбоко впечатлена от него, независимо от името, под което й се бе представил, и не му се наложи да я убеждава дълго (като изключим една допълнителна пачка банкноти), за да я накара да скъса стария договор и да му предаде собствеността върху Шугър за лично ползване.
— Грижила съм се за нея, доколкото ми позволяваха силите, и съм убедена, че и вие ще сторите същото, в името на нашето общо благо.
Сега, докато оглежда апартамента в Прайъри Клоуз, Уилям пропъжда спомена за онова ужасно, сбръчкано, прилично на восъчно старческо лице, и се убеждава, че тук всичко е наред — безукорно, съвършено. Уверен е, че е подбрал идеалното място за своето любовно гнездо, че е избрал най-подходящото обзавеждане, че е постигнал хармоничен компромис между мъжки и женски вкусове. Сяда във всеки стол, отпуска се на шезлонга, оглежда всяка част от интериора от най-различни гледни точки. Отваря и затваря врати, вратички на шкафове и библиотеки, капаци на кутии и прозорци, за да се убеди, че не заяждат и не скърцат.
Банята буди у него известни притеснения. Дали постъпи правили като поръча да прокарат топла вода? Тръбите са грозни, напомнят слоноподобния апарат в една от неговите фабрики; дали Шугър не би била по-доволна в една по-пищна вана от старите, без никакви тръби връзки? Но нали тя трябва да се поддържа чиста, а тези нови „Жар“ са последна дума на модата. Инструкциите за задействане на гейзера с гореща вода са наистина малко сложни, има и известна опасност от експлозия, но Шугър е интелигентно момиче и няма да допусне да се взриви в някаква си вана, това е сигурно. Освен това новите вани „Жар“ са проектирани като максимално безопасни. „Някой ден всички ще ползват такива вани“ бе казал продавачът, а Уилям едва се възпря да не му даде урок по търговски усет — „Не, не, кажете по-скоро, че обикновените смъртни винаги ще се мият в някакви подобрени варианти на ведро със сапунена вода, а само най-изисканите хора, само любимците на съдбата ще могат да имат точно такива вани“.
После тръгва полека към спалнята и за десети път оглежда леглото, опипва тъканта на чаршафите и завивките, отпуска се за миг на леглото, за да огледа гравюрите по стените (китайски, не порнография) и да се наслади на отблясъците на светлината по шарките на тапетите. Тя ще одобри всичко, той е уверен в това.
Отвън къщата не се набива на очи — по нищо не се различава от съседните. Външната врата гледа към улицата, но е полускрита от малка веранда, закриляйки обитатели и гости от любопитството на съседите. На горния етаж няма наематели — Уилям нае и двата етажа, но реши да остави горния празен за по-голяма дискретност (въпреки че би взел добри пари за това жилище).
Той поглежда часовника си. Девет часа вечерта, 17 март 1875 година. Остава само да посети за последен път госпожа Кастауей, за да отведе Шугър в новото й жилище.
Хенри Ракъм е излязъл от дома си, броди из незастроените гранични зони на цивилизацията, макар отдавна да е минало време за лягане, броди из нощния мрак. По природа Хенри по-скоро е ранобудник, в никакъв случай не е нощна птица — обикновено се буди още на зазоряване, а след залез-слънце вече започва да се прозява. Въпреки това днес е изоставил топлото си легло, навлякъл е набързо някакви дрехи върху нощната риза, прикрил е неспретнатия си вид с дълго зимно палто — и е излязъл да се разхожда.
