Той извървява първите две мили между къщи, по улички, осветени с фенери, но и къщите, и фенерите започват да оредяват, докато отстъпват място на далечни блещукащи светлинки от цигански катуни, на далечната призрачна светлина откъм Западната железопътна линия, и на естественото осветление, дадено ни от Бога. Пълната луна грее над него, а той продължава да крачи напред. Огромната му сянка крачи редом С него, прескача леко над неравностите по пътя като стадо черни плъхове. Той не й обръща внимание, следи собствените си тромави стъпки, и крачи неуморно напред — дори не е завързал връзките на обувките си.
„Аз съм чудовище“, мисли си Хенри.
Въпреки нощния студ и трудността, с която намира пътя си в тъмнината, той продължава да вижда пред себе си Емелин Фокс — легнала върху отрупано с възглавници легло в някакъв будоар, гола, обзета от страст, тя го кани да се отпусне върху нея. Видението е също толкова ясно както в първия миг, когато той изрита завивките и отблъсна нахлуващия сладострастен сън. И все пак, въпреки тази удивителна яснота, образът на скъпата му приятелка е ужасна измама. Нито веднъж в осветената от Бога действителност той не е зървал каквато и да било част от плътта й, освен лицето и ръцете; всичко, което вижда от шията надолу и над китките, е плод на собствената му порочна фантазия. Дал й е тяло, което е плод на собственото му въображение, слепено от части на гръцки статуи, от богини и нимфи, а по-грубата част му е подсказана от сатаната. Само лицето си е нейното.
Но ето: тя шепне „Да!“ и протяга към него призрачнобелите си ръце, премаляла от желание. „Да!“.
Хенри се притиска към дървения парапет на ниския мост, който минава над големия канал, разкопчава дрехите си и отправя към небето, вопъл за спасение.
— Къде отиваме? — шепне Шугър.
Кабриолетът мина, тракайки с колелета, покрай всички възможни места, които Уилям би могъл да има предвид, когато й нареди да се облече „за малка разходка“ — нещо доста необичайно. Първо си каза, че му е хрумнало да отидат заедно в „Камината“, по сантиментални причини; напоследък се държи странно сантиментално, припомня си началото на връзката им, като че ли се познават от години. Но не, още когато видя, че отвън чака кабриолет, разбра, че няма да отидат в „Камината“. Минаха вече покрай най-добрите заведения и ресторанти, не са се упътили, и към „Креморн Гардънс“ — колата зави в друга посока.
— Аз знам — дразни я шеговито Уилям, и гали рамото й в сумрака на купето, — а на теб ти предстои да разбереш.
Шугър мрази всякакви шеги и гатанки.
— Колко вълнуващо! — ахва тя и притиска нос в стъклото.
Уилям намира тази детинска проява на любопитство за очарователна — изключително приятна в сравнение с начина, по който се държа Агнес като младоженка в деня, когато той я въведе в нейния нов дом. Агнес непрекъснато се озърташе назад, въпреки че той я умоляваше да не го прави; Шугър обаче гледа напред, очевидно обзета от приятно вълнение. Агнес бе го вбесила дотолкова със своето хленчене и нервничене, че му се искаше да я удари с нещо по главата, та да изгуби съзнание, докато успее най-сетне да я настани в новата къща; а сега му се иска да сложи Шугър на коленете си, още сега, в кабриолета, за да утоли желанието му, подпомагана от подрусването по неравния път. Но той не прави нищо подобно, само продължава да я гали по рамото. Това е изключителен миг в живота й — в живота на тях двамата — и той не бива да го разваля по никакъв начин.
Междувременно Шугър продължава да се взира в мрака с разширени очи. Възможно ли е Уилям да я отвежда у дома, в Нотинг Хил? Не, на Еджуеър Роуд завиха вдясно, вместо да продължат направо. Ами ако я води към някое пусто място извън града, за да я убие и да хвърли някъде тялото й? В своя роман е описала толкова много убийства, че такъв вариант й се струва напълно възможен; пък и не е ли истина, че много често се случва проститутки да бъдат убити от клиентите си? Миналата седмица Ейми разказваше, че открили обезглавеното тяло на някаква жена на Хампстед Хийт — имало следи от „посегателство“, преди да бъде убита.
Тя хвърля кос поглед към Ракъм и се успокоява; той просто сияе от задоволство и желание. Затова тя отново залепя носа си в стъклото, устните й отново докосват разширяващия се полумесец запотено от дъха й стъкло.
Когато колата най-сетне спира, Уилям я подканя да слезе на една тъмна улица, застроена с еднакви на вид, елегантни и съвсем нови къщи. Слабата светлина на фенерите едва прониква през короните на големи дървета, чиито клони са сплетени в сложни готически мотиви. Кабриолетът отминава, потраквайки, и наоколо се възцарява гробна тишина. Шугър се оставя да бъде поведена за ръка към верандата на една от тези непознати нови къщи.
