После уведомява доктора, че от днес нататък визитите му вече няма да бъдат ежеседмични, а ежемесечни, благодари му и го предава на грижите на Лети. Остава с впечатлението, че е забелязал чувство на унижение, изписано по лицето на излизащия лекар — но впечатлението му е погрешно; хора като доктор Кърлоу са свикнали да виждат важността на собствената си личност отразена като в огледало по толкова много човешки лица, че ако едно от тези огледала внезапно представи недотам ласкателно отражение, те незабавно се обръщат към друго. Следващият пациент, при когото трябва да отиде докторът, е една стара дама, която го боготвори; той ще се погледне в огледалото на Ракъмови някой друг път, когато светлината е по-различна. Агнес Ракъм е обречена; достатъчно е да чака търпеливо.
След като успява да се отърве от Кърлоу, Уилям се замисля дали да не провери дали жена му спи спокойно, но се отказва, защото знае, че тя мрази той да влиза в спалнята й. Въпреки това той се надява тя да се чувства по-добре, и дори си представя умиротвореното й лице.
Колкото и да е странно, откакто познава Шугър, му е много по-лесно да мисли за Агнес с далеч по-голяма нежност и търпимост, отколкото преди; за него тя вече не е тежко бреме, а по-скоро някакъв вид предизвикателство. Също както ръководенето на парфюмериите „Ракъм“, което на времето му се струваше досадно и непосилно, благодарение на куража, който му даде Шугър, сега за него е вълнуващо приключение. Така и победата над болестта на Агнес се превръща за него в доказателство за собствените му сили. Той знае какво обича малката му женица; ще й осигурява всичко, каквото пожелае. Знае и какво ненавижда — и ще се постарае то да й бъде спестено.
Спокоен и уверен, Уилям се заема отново с работата си — да изчисли точно каква сума ще бъде необходима, за да спаси Шугър от опасностите, на които я излага пребиваването в сегашния й дом.
Две седмици по-късно можем да видим как Уилям Ракъм прави последен оглед на къщата, в която възнамерява от днес нататък да прекарва колкото е възможно повече време, стига претовареното му ежедневие да го позволява. Вече си е тръгнал и последният от работниците, които той бе наел, за да поставят мебелите по местата им; Уилям може спокойно да се наслади на цялостния ефект, и да прецени дали това очарователно жилище в Прайъри Клоуз, Мерилебоун, наистина оправдава малкото състояние, което е похарчил за него.
Той се озърта в антрето, прережда припряно един букет червени рози в кристална ваза, скъсява няколко стъбла, за да постигне желаното съвършенство. Не е обръщал такова внимание на естетически подробности от годините, прекарани в Кеймбридж, когато се изживяваше като денди. Шугър събужда… Е, честно казано, тя събужда всичко в него. Тези елегантни стаи са подходящи за нея — като кутия за скъпоценности, в която се крие съкровище.
