Все пак този букет е символ на грижите, с които Уилям Ракъм е приготвил жилището за нея. Колко много усилия е положил; колко богато й се отплаща за грижите, които положи тя, за да го задържи при себе си! Колкото по-задълбочено проучва стаите, толкова повече доказателства открива за грижовността му — има обтегач за ръкавици и пудра за ръкавици, специален шкаф за обувки и поставка за пръстени, духала за поддържане на огъня в камината, грейки за леглото. Наистина ли е отделил време да помисли за всяка вещ, или просто е кръстосвал Риджънт Стрийт и е купувал всичко, върху което е паднел погледът му? Несъмнено, срещат се и някои извънредно странни предмети. Магнитна четка за коса, още неразопакована, която, ако се вярва на надписите отгоре, къдри коса и лекува главоболие на нервна почва. Умело препариран хермелин лежи, свит на кълбо, пред гардероба й, като че ли чака да го одерат, да го направят на яка и да го окачат вътре. Полиците над камините са отрупани с всевъзможни украшения — сребърни, стъклени, керамични и медни. Две тоалетни масички стоят една до друга — едната е по-голяма, но не толкова елегантна, което я кара да заключи че Ракъм, след като е купил първата, е размислил и е купил и втората, решавайки да остави окончателния избор на нея. Дали това означава, че би приел промените, които тя би пожелала да направи? Не бива да се прибързва.
Дявол да ги вземе тези рози! Изпълват цялото жилище със задушливата си миризма… но не, това е невъзможно, не и само от една ваза с цветя. Забелязва се някакво необяснимо пресищане на атмосферата с парфюм, като че ли цялата сграда е била измита с гъба, напоена с парфюмиран сапун. Шугър отваря рязко френския прозорец и вдъхва свежия нощен въздух. Навежда се навън, потапя лице в мрака и вдишва дълбоко, долавя лекия аромат на мокра трева и подчертаното отсъствие на всички тези миризми, на които е навикнала: на месо и риба, на конска тор, на мръсна вода, течаща по отходните канали.
Топли остатъци от сперма се стичат по бедрата и мокрят бельото й, докато тя продължава да души въздуха; Шугър трепва, притиска пръсти към чатала си и затваря прозореца със свободната си ръка. Какво да прави сега? Колко учудващо би било да отвори шкафа и да открие познатия сребрист леген и кутийката с отровни прахове? Тя отваря ниския шкаф. Празен е.
Хуква към спалнята и проверява под леглото, и от двете страни. Няма нощно гърне? За каква я има Ракъм? За… и тя не знае какво точно какво има предвид. Тъй или иначе, тъкмо й хрумна, че в къщата има баня! Мили Боже, истинска баня! Тя тръгва, препъвайки се, към нея.
Банята е мрачно малко помещение, чийто полиран дървен под има цвета на силен чай, а лъскавите стени са трицветни — цокълът е от златисти фаянсови плочки, над него минава лента черен тапет като панделка, опасала стаята, а нагоре, чак до тавана, стените са боядисани в жълто. Тези цветове се отразяват по много странен начин върху порцелановата вана, умивалника и тоалетната чиния.
Шугър сяда на тоалетната чиния — същата е като на долния етаж при госпожа Кастауей, само че тук мирише съвсем неуместно на рози. Във водата е сипана някаква есенция. „Ще оправя тази работа“, мисли тя, докато облекчава пикочния си мехур. После пуска вода в умивалника и си приготвя луксозна, мека памучна кърпа. Забелязва, че всяка хоризонтална повърхност в банята е покрита с продукти на „Ракъм“ — сапуни с всякакви цветове и размери, соли за вана, шишета с балсами, кутийки с крем, пудриери. Отпред на всяка опаковка се вижда буквата „Р“ — подредени са така, че буквите са в една посока. Представя си как Уилям е стоял тук с часове, подреждайки кутийките с присвити очи, и потръпва — едновременно от задоволство и от страх. Как копнее да й достави удоволствие! Колко неутолима е жаждата му да получи признание! Ако се грижи за интересите си, ще й се наложи да се маже с всеки проклет балсам тук, а после да му пее славословия.
Когато излиза от банята, установява, че жилището си е на мястото — разкошно, тихо, отрупано с лъскави предмети, които тя постепенно започва да приема за свои. Внезапно раменете й започват да потръпват и от очите й потичат сълзи.
— О, мили Боже — изхлипва тя. —
Тя отново се раздвижва, отново хуква от стая в стая, но този път се държи по-невъзпитано, без момичешки изписквания и мелодични изрази на възторг. Тя беснее като уличен гамен — ръмжи и квичи в грозен, дивашки възторг.
—
Тя измъква розите от вазата, смачква стъблата им в юмрук и ги размахва лудо, пръскайки вода около себе си. Започва да шиба с цветята по най-близката врата и грачи доволно, когато листата им се разхвърчават. Върти се и удря с разпадащия се букет по стените, докато подът почервенява, а стъблата се отпускат, меки и нацепени.
