— Донесе ги един великан — казва Кристофър, който се появява на прага. Детското му гласче стряска Шугър. — Каза, че ще се върне да ги вземе, когат’ поръчаш.
Шугър се обръща към момчето. Кристофър има обувки на краката си и косата му е сресана, но иначе изглежда както винаги — стои на прага така, както е свикнала да го вижда, голите му ръце са зачервени и подпухнали, готов да вземе днешната купчина мръсни чаршафи.
— Здравей, Кристофър.
— На едно рамо ги носеше, ама наистина, ей тъй, крепеше ги само с пръст. ’Се едно, че са плетени кошници!
Очевидно за момчето е много важно да не бъде въвличано в сложните взаимоотношения на възрастните. Внезапното изчезване на Шугър от живота му не е тема, подлежаща на обсъждане — за разлика от удивителната сила на непознатия гигант, който вдига сандъци с един пръст. Кристофър я гледа право в очите — точно както онзи изследовател на Африка, нарисуван на кутията за чай, гледа диваците. Ако Шугър е мислела, че той е от хората, които се привързват към този или онзи, много е сбъркала.
Времето тече, Шугър хапе смутено устни, а Кристофър явно няма намерение да мръдне от мястото си.
— Хубави сандъци са тез — отбелязва той, като че ли за краткия си живот е добил и познания по дърводелство, редом с всичко останало. — Качествено дърво.
Шугър му обръща гръб, за да скрие смущението си, и започва да прибира вещите си. Установява, че ръкописът й си е на мястото — по нищо не личи някой да го е пипал в нейно отсъствие. Тя го притиска към гърдите си и го поставя бързо на дъното на най-големия сандък. Въпреки това момчето ококорва очи при вида на толкова много изписана хартия.
— Защо не си ги пращала тез писма? — пита то.
— Има време — въздъхва Шугър.
После започва да реди книгите си в сандъците — истински, отпечатани книги, писани от други хора. Ричардсън, Балзак, Юго, Йожен Сю, Дикенс, Мери Уулстънкрафт, госпожа Прат. Следва дебел плик, пълен с изрезки от вестници. Един наръч евтини криминални романи с пъстри корици — припаднали или мъртви жени, бягащи мъже, покриви и канавки. Памфлети за венерическите болести, за размерите и естеството на мозъка на престъпниците, за женската добродетел, съвети как да предотвратим петна по кожата и други признаци на стареене. Порнография — в стихове и в проза. Едно томче с произведения на Едгар По, на чиято корица е ясно отпечатано: „Собственост на обществена библиотека У. Х. Смит“, както и строго предупреждение, че всички книги, съдържащи карти или илюстрации „ще бъдат внимателно проверявани за потвърждение, че са върнати в същото състояние“. Един екземпляр от Новия Завет, дарен на Кейти Лестър от Дружеството за спасение. Тънка книжка, озаглавена „Съвременни ирландски поети, 1873 г.“ (още непрочетена) — подари й я един клиент от графство Корк. И така нататък, докато сандъкът се напълва наполовина.
— ’Сичките ли си прочела?
Шугър трупа обувки и пантофки върху книгите.
— Не, Кристофър.
— Повече време за четене ли ще имаш на новото място?
— Надявам се да е така.
Всичко необходимо за промивките й тя увива в хавлиена кърпа и пъхва под едни сиви боти, на които трябва да се сменят подметките и копчетата. Няма нужда да взема легена — нали си има вече собствена вана.
— Легенът си го бива.
— Нямам нужда от него, Кристофър.
Той продължава да я наблюдава, докато тя пълни втория сандък — продълговат, приличен на ковчег, който още не е лакиран. Много подходящ за роклите й — както вероятно е преценил и Ракъм. Тя реди дрехите една по една, подрежда пластовете внимателно, така че бухналите турнюри и елегантните корсажи да се трупат на равномерни купчини. Забелязва, че тъмнозелената й рокля, същата, която носеше през дъждовната вечер, когато се запозна с Уилям, е леко плесенясала по гънките.
Роклите напълват два сандъка и половина. Шапките ще заемат по-голямата част от останалото пространство. Когато се навежда, за да подреди кутиите за шапки по-плътно една до друга, тя долавя, че още някой е застанал до вратата.
— Какъв е той, този твой господин Хънт?
Ейми прекрачва прага, скривайки Кристофър зад полите си. Тя не е напълно облечена — явно гъстата й несресана коса и гърдите с тъмни зърна, провиснали свободно под ризата, не я смущават. Както винаги, тази щедра майчина гръд само подчертава твърдостта, с която е отхвърлила сина си — нежелания плод на утробата й.
— Не по-лош от повечето — отвръща Шугър, но тежките сандъци опровергават твърдението й. — Много е щедър, сама виждаш — принудена е да добави тя.
— Сама виждам — повтаря Ейми, без следа от усмивка.
Шугър се опитва да се сети каква тема на разговор би заинтригувала проститутка, която се е специализирала да възбужда клиентите си с мръсни думи и да капе горещ восък върху гениталиите на почтените господа, но в мислите й се въртят само неща, които е научила в леглото от Уилям. Аналогията между ароматите и клавишите на пианото? Разликата между прости и съставни миризми? „Ейми, знаеш ли, че от есенциите, които човек може да произведе, той е в състояние при правилното им съчетаване да наподоби почти всички природни аромати, с изключение на жасмина?“.
