В стремежа си да привлича колкото е възможно по-малко внимание, Шугър е решила да се облича изключително скромно. Гардеробът й, който някога се отличаваше с пищни и наситени зелени, сини и златисти тонове, избледня и навлезе в сиво-кафявата гама. Подбираните от нея рокли напомнят на елегантни траурни одежди. На фона на тези мрачни тонове червеникавата коса не се откроява, а изглежда непривлекателно, а и кожата й добива болезнено блед оттенък. Всички се обръщат към нея с „мадам“ и й помагат да слиза от превозните средства, като че ли глезените й биха се пречупили от непривично твърдия калдъръм под краката й. Само преди няколко дни едно улично хлапе на Пикадили Съркъс й предложи да избърше мокрия й чадър с ризата си срещу половин пени, а тя се слиса дотолкова, че му даде шест пенса.
Странно нещо е почтеността; особено като се има предвид, че на местата, където тя успява да последва Ракъмови, Шугър определено не е единствената уличница в тълпата. По време на сезона театралните и оперните салони, парковете и хиподрумите са любимо място за високоплатените проститутки, защото тук се срещат достатъчно самотни господа, лутащи се по балконите и под тентите, копнеещи да бъдат спасени от скуката. Някога Ейми Хаулет ходеше на такива места, но после се изнерви дотолкова, че не можеше да понася чакането.
Скрила лице зад ветрилото си или под воалетката, Шугър играе своята игра и й се наслаждава. Защо никога досега не й е хрумвало да направи нещо такова? Разбира се, парите, които получава от Ракъм, са повече, отколкото е печелила някога в дома на госпожа Кастауей, но не може да твърди, че е била толкова бедна, та да не може да стъпи в концертна зала. Въпреки това през всички тези години е била доброволна затворничка в онази стая на втория етаж! Да, разбира се, наистина написа своя роман — или поне по-голямата част от него, но въпреки това, нима едно отиване на театър щеше да й се отрази толкова зле? Колко странно е, че в романа Шугър успява да привлече една от жертвите си на представление на „Мяра за мяра“ в театър „Хеймаркет“ — пиеса, която Шугър е чела и препрочитала сред тишината на своята стая, на светлината на свещта, но никога не си е правила труда да прекоси няколко улици, за да я види изпълнена на сцена. Какво си е въобразявала през цялото това време?
Е, сега може да навакса пропуснатото. Докато следва Ракъмови, които изпълняват своята програма за сезона, тя успява да посети по няколко пъти всички театри и опери в Лондон — или поне така й се струва. В претъпканите гардеробни помещения на тези украсени с пищна позлата сгради, докато сваля наметката или палтото си, тя се оглежда и вижда около себе си истинските дами, които правят същото. Дали им прави впечатление, че ги наблюдава? И ако е така, дали някоя от тях се досеща, че Шугър е привикнала повече да се движи сред жени, облечени само в дълги долни гащи и корсети, които прикриват с пудра синините по голите си гърди?
Не, тези богати жени я приемат, без да се усъмнят нито за миг, и Шугър никога не би повярвала, че това може да й достави такова удоволствие. Предполагаше, че ще ги наблюдава с презрение, както ги бе презирала винаги досега, но когато ги вижда отблизо, омразата й се изпарява. Всъщност, ако трябва да кажем истината, Шугър изпитва удоволствие, нещо много подобно на нежност, всеки път, когато някоя от тях направи и най-дребния жест на любезност по отношение на нея… Някоя любезна усмивка, докато стоят край закачалките за шапки, например, едно прошепнато „След вас“ в тоалетните, една стъпка назад, за да мине Шугър първа по покритите с килим стълби… Такива дребни прояви на уважение я карат да изтръпва от задоволство.
А какво да кажем за случаите, когато върви сред тълпите купувачи в хаоса, който настава около три часа следобед на Риджънт Стрийт, следвайки Агнес Ракъм? Непрекъснато се блъска неволно в бъбрещи, натоварени с пакети дами, които я обсипват с извинения. Когато влезе в „Билингтън & Джой“, продавачките се струпват около нея, настояват да я обслужат, да й бъдат от полза, и на Шугър й се налага да се оттегли, за да не би Агнес да се обърне и да види съперницата си. Усмихвайки се зад воалетката, Шугър се опитва да отклони вниманието на продавачките, пояснявайки, че е просто компаньонка на една млада дама, която в момента е на друг щанд.
И по дяволите, те като че ли са склонни да й повярват!
Да, Шугър се наслаждава на участието си в Сезона. Суматохата не я изтощава ни най-малко; всъщност за нея тя е приятно разнообразие. Всички самотни, пусти дни, прекарани на Прайъри Клоуз, са я излекували от стремежа й към самота; чарът на тишината, толкова привлекателна за нея, когато бе по-млада, вече е избледнял. Сега предпочита оживлението.
