— Чийзмън? — този път Агнес вика по-високо, за да може той да я чуе.
Към къщи, моля.
— Много добре, госпожо Ракъм — отговаря кочияшът, и само след миг тя се озовава в купето, облягайки се плахо на тапицерията, а конете потеглят. Какъв красив екипаж! Много по-хубав от онзи на лейди Бриджлоу, и струвал цели 180 лири според Уилям. Значителен разход, разбира се, но си струва — и съвсем навременен, защото не остава много време до края на сезона.
Вече е простила на Уилям, че не се допита до нея за избора — екипажът наистина е безукорен, а и тя самата трудно би намерила по-подходящ кочияш от Чийзмън (като начало, той е и по-висок, и по-красив от кочияша на госпожа Бриджлоу). Явно Уилям много е държал да го запази в тайна, за да я изненада. И каква изненада беше, наистина, когато преди седмица Агнес спомена, че трябва да отиде за нещо в града и го попита кога ще мине следващият омнибус. Тогава Уилям каза:
— Защо не ползваш екипажа, скъпа?
— Чий екипаж? — попита тя.
— Ами нашия, разбира се, скъпа — каза той, взе я за ръка и я поведе, за да й покаже подаръка за рождения й ден.
Сега чудотворно появилият се Чийзмън я вози към дома — този жив подарък за рождения й ден, мълчалив и дискретен човек, комуто може да разчита, Агнес вече знае това. Миналата неделя той я откара на църква — англиканската църква в Нотинг Хил, и идущата неделя ще стори същото, но тази вечер я докара на литургия, и тя знае, че скоро ще му се наложи да направи отново същото. В края на краищата, тя може да му нареди да я откара до някоя джамия или синагога, и той само ще потупа мълчаливо с камшика конете по хълбоците, и ще потеглят!
Утре Чийзмън ще я откара до Кралската опера, където госпожа Аделина Пати ще пее в „Динора“. Всички ще я видят (Агнес, не госпожа Пати) как слиза от новия си екипаж. „Коя е тя?“ ще се питат хората, когато нежната фигурка се появи, подобно на Пепеляшка, от лакирания екипаж, а дантелите по полите й ще трептят като морска пяна… Обзета от еуфорията на приятното очакване, все още потръпваща от щастието, което я обзе, когато отец Сканлън й даде опрощение, полюлявана в уютната прегръдка на собствения си екипаж, Агнес дреме, отпуснала глава на кадифената възглавница, украсена с пискюли, която Уилям е поръчал именно за тази цел, докато конете я отвеждат към дома.
Това, че семейство Ракъм разполагат вече със собствен екипаж, не е тайна за Шугър. Тя помогна на Уилям да го избере, двамата прехвърляха папката с рисунки на различни модели, и го подсещаше за нуждите и желанията на жена му.
Да, слава Богу, очакваният обрат настана и Ракъм отново я посещава редовно. Казва, че вече не издържа да го влачат от едно префърцунено зрелище на друго, докато го чака толкова много работа. Появил се е там, където е трябвало, изтърпял е лекция за птеродактили в Кралския институт, изтърпял е „Хамлет“ на италиански, и сега вече, Бог му е свидетел, смята, че е понесъл достатъчно изпитания в името на Доброто общество.
Всевишният знае също, че Уилям присъстваше на половината от тези събития само защото се опасяваше, че с Агнес може да се случи някоя от обичайните „неприятности“, и в такъв случай той трябваше да е до нея, за да се намеси. Но тя като че ли е успяла да се справи с това, което я бе обсебило (каквото и да е било то), вече не припада и не получава пристъпи на публично място, всъщност дори се справя великолепно, така че Уилям няма никакво намерение да я съпровожда на всички концерти, пиеси, градински увеселения, благотворителни банкети, конни състезания, изложби на цветя и на какво ли не друго чак до септември. Във вторник във фермата в Мичъм са загинали шестима работници — някакво отравяне, което няма никаква връзка с парфюмерийните фабрики „Ракъм“, но полицията е провеждала разпити, а къде беше Уилям по това време? Хъркаше на мястото си в „Лайсиъм“ — ето къде, докато никакъв дебел последовател на Теспид с картонена корона се преструваше, че умира от отрова. Какъв тежък урок бе това за границата между фантазията и действителността, която никога не бива да се изпуска от очи (не че Уилям има нужда от такива поуки). Затова е решил отсега нататък да съпровожда Агнес единствено в случаите, когато това е абсолютно наложително.
О, разбира се, освен това Шугър му е липсвала ужасно. Думите са бедни, за да опишат доколко му е липсвала.
Шугър грее от щастие, възвърнала си е увереността благодарение на страстните му прегръдки, благодарение на новия прилив на интимност между двамата. Боеше се, че е изгубила контрол над положението, но се оказа, че не е така, той е склонен да споделя с нея повече от всякога. Страховете й са били напразни; тя е успяла да се вплете здраво в тъканта на неговия живот.
— Ах, какво ли бих правил без теб! — казва той с въздишка, когато се отпуска в прегръдките й, затоплен и задоволен. Шугър придърпва завивките нагоре, за да го завие по-добре, и вдъхва мириса на любов, който се надига от чаршафите — защото няма частица от тялото й, която Уилям да не е пожелал.
