Работата с Хопсъм се уреди по възможно най-добър начин — самият Хопсъм е доволен, а репутацията на Ракъм — ненакърнена; и това се дължи до голяма степен на разумните съвети, давани от Шугър. Новият каталог на „Ракъм“ има блестящ успех, след като грубоватите фрази на стария Ракъм бяха напълно изчистени от текста, а стилните предложения на Шугър дотолкова промениха духа му, че броят на поръчките от аристократичните среди нарасна осезаемо. Само преди седмици се случваше Уилям да каже: „Но това не може да представлява интерес за теб“ или „Извинявай, но каква тема за разговор може да бъде това!“; сега обаче той споделя свободно всички свои планове и тревоги, и е очевидно, че цени високо нейното мнение.
— Не завиждай на „Пеърс“, скъпи — мърка тя успокояващо в ухото му една нощ, когато след страстните изблици той бе обзет от пристъп на меланхолия и си призна колко незначителен се чувства в сравнение с въпросния индустриален гигант. — Те имат повече земи и суровини от теб, и това е. Защо не помислиш в какво отношение можеш да бъдеш конкуренция на „Пеърс“ — например… ами вземи например красивите рисунки на техните рекламни плакати и етикети. Знаеш ли, те са изключително популярни; хващам се на бас, че склонността на хората да си купуват продукти на „Пеърс“ се дължи до голяма степен на привлекателността на тези рисунки.
— „Ракъм“ също използва рисунки, за да рекламира продукцията си — напомня й той и бърше мокрите от пот косми по гърдите си с чаршафа. — Рисува ги някакъв човек в Глазгоу, а ние поръчваме гравюрите по тях. Струва цяло състояние.
— Да, но модата се мени много бързо, Уилям. Вземи например рекламата ви в „Илюстрейтид Лъндън Нюз“ — не искам да кажа нищо лошо за вашия човек в Глазгоу, но фризурата на момичето е демодирана. Бретонът й е прилепнал на къдрички към челото, вместо да пада меко и свободно. Жените обръщат внимание на такива неща…
Тя обхваща с шепа гениталиите му, чувства как тестисите се раздвижват в меката си торбичка, докато мъжествеността му се събужда отново. Явно е, че той приема правотата й.
— Ще ти помогна за рекламните рисунки, Уилям — гука Шугър. — Жената, която ползва козметичните продукти „Ракъм“, ще отговаря на последните модни изисквания.
През следващите дни Уилям спазва обещанието си и все по-често обръща гръб на светската суматоха, оставяйки жена си да се занимава с нея, и прекарва освободеното по този начин време с Шугър — или се занимава с делата на парфюмерийните фабрики „Ракъм“, но най-добре се чувства, ако успее да съчетае двете занимания. Три пъти в продължение на една седмица той споделя леглото й — едната нощ дори остава да спи при нея! Освен това сутрин изобщо не бърза да си върви; Шугър е складирала запаси от сапун за бръснене, купила е бръсначи, сирене, изобщо всичко, от което Уилям може да има нужда на ставане от леглото.
Но един петък се налага той да замине за Бирмингам — там се продава една фалирала пакетажна фабрика, при това на подозрително ниска цена — трябва да проучи положението на място. Затова същата вечер, която Уилям трябва да прекара в някакъв бирмингамски хотел, Шугър съпровожда Агнес на представление в Кралската опера, за да чуе „Динора“ от Майербер.
Двете жени се срещат във фоайето — Шугър се озовава толкова близо до Агнес, колкото й позволява смелостта. В тълпата, очакваща спектакъла, Шугър застава така, че да ги дели само един човек, крие се ту зад един, ту зад друг, наднича над черните рамене на фракове или над бухнали ръкави на вечерни рокли.
Госпожа Ракъм е облечена в кремаво и маслиненозелено, и ако трябва да говорим истината, изглежда много отпаднала. Реши ли, че някой я наблюдава, веднага му се усмихва, но погледът й е отсъстващ, пръстите й стискат прекалено силно дръжката на ветрилото, а когато върви, залита едва забележимо.
— Колко се радвам да ви видя! — чурулика тя, когато срещне госпожа Тази и госпожа Онази, но е явно, че го прави без сърце, извинява се, след като е разменила само няколко фрази със събеседника си, и потъва отново в тълпата. В седем часа вече е седнала на мястото си в залата, отказвайки се от възможността да демонстрира елегантния си тоалет пред възторженото множество. Вместо това седи, разтрива с пръсти слепоочията си, и чака.
Два часа по-късно, след края на спектакъла, Агнес аплодира бездушно, докато залата около нея избухва в овации. Сред виковете „Бис!“ тя се измъква от редицата седалки и тръгва забързано към изхода. Шугър незабавно става да я последва, макар мъничко да се притеснява да не би хората около нея да си помислят, че представлението не й е харесало. А при това тя е във възторг! Беше величествено, ненадминато! Може ли да ръкопляска и да крещи „Бис!“, докато се препъва край коленете на хората, и ги настъпва в бързината, за да не изпусне от поглед госпожа Ракъм? Не, това би изглеждало абсурдно; ще трябва да се примири, че ще направи лошо впечатление.
