— Агнес? — неподвижното тяло на земята не реагира. Кракът на госпожа Ракъм е изкривен под невъзможен ъгъл, дясната й ръка е отметната встрани, като че ли е паднала от голяма височина.
— Агнес? — Шугър коленичи до нея. Тя протяга ръка в мрака, подпъхва я под меките руси кичури и докосва с длан бузата на Агнес, усеща топлината на плътта й — тя е дори гореща — гладка и жива като собствените й голи гърди. Повдига главата на Агнес от студения, мръсен калдъръм, и чувства как пръстите й леко изтръпват.
— Агнес? — устните, опрели в дланта на Шугър, се раздвижват, устата мълви нещо беззвучно през пръстите й — като че всеки момент ще засмуче палеца й. — Агнес, ела на себе си!
Госпожа Ракъм потръпва леко, като сънуваща котка, ръцете и краката й помръдват безсилно в мръсотията.
— Клара? — проплаква тя.
— Не — шепне Шугър, навела се ниско над ухото на Агнес. — Още не си у дома.
С големи усилия, подпомогната от Шугър, Агнес застава на колене. В тъмнината е невъзможно да се прецени дали лъскавите тъмни петна по носа, брадичката й гърдите й са от кал или от кръв, или от двете.
— Не ме гледай в лицето — нарежда меко Шугър, хваща здраво Агнес за раменете и я изправя на крака. — Ще ти помогна, но ти не бива да ме гледаш в лицето.
Постепенно разбуждащото се съзнание на Агнес започва да осмисля сложността на ситуацията.
— Божичко, аз… аз съм
Малките й ръчички трепкат безпомощно, плъзгат се по корсажа и се отпускат в мръсните дипли на полите й.
— Как… как да изляза пред хората в такъв вид? Как да стигна до вкъщи?
Тя обръща лице към спасителката си в инстинктивна молба, но Шугър незабавно се отдръпва в сенките.
— Не ме гледай в лицето — повтаря тя и стисва здраво Агнес за раменете. — Аз ще ти помогна. Чакай ме тук.
И тя хуква отново, този път към светлините на Боу Стрийт.
Озовала се отново в потока от хора и коли, Шугър се озърта и оглежда критично минувачите; има ли в това шумно гъмжило човек, който може да й даде това, което й трябва? Онези продавачки на кафе, потънали в облаци пара край сергията си? Не, много са опърпани — с тези… шапки и покрити с петна престилки… Дамите, които чакат да пресекат улицата, въртят чадърчетата си и демонстрират гордо кожените си наметки, докато чакат файтоните да преминат? Не, те току-що са излезли от операта; възможно е да познават Агнес; пък и при всички положения те по-скоро биха умрели, отколкото да… Онзи войник с хубавата черна пелерина? Не, той ще настоява да извикат полиция… Жената с дългия лилав шал — тя сигурно е проститутка и само ще създаде нови проблеми…
— Извинете! — подвиква изведнъж Шугър, и се упътва забързано към една едра жена, която мъкне кошница, пълна с презрели ягоди. Жената е бедно облечена — или е ирландка, или слабоумна, преценява Шугър, но независимо от това има едно ценно притежание, като изключим кошницата с полусмачканите плодове — голяма, старомодна бледосиня наметка, която я покрива от глава до пети.
— Чудесни ягоди — отвръща жената и се ухилва угоднически.
— Наметката ви — казва Шугър, отваря чантичката си и започва да рови из нея, за да намери най-лъскавите монети. — Продайте ми я. Ще ви дам десет шилинга за нея.
Още докато Шугър брои монетите — шест, седем, осем — жената започва да отстъпва назад и облизва плахо устни.
— Говоря сериозно! — настоява Шугър, вади още монети и ги поставя на дланта си така, че да блеснат на светлината.
— Сигурно е тъй, мадам — отвръща жената и прави опит за реверанс. Зачервените й очи се въртят смутено наоколо. — Но виждате ли, мадам, не мога да си продавам дрехите. Ягодите са…
— Но какво ви става? — възкликва отчаяно Шугър. Всеки момент някой от мародерите, които се крият в сенките на тъмните улички, може да се натъкне на сгушилата се наблизо Агнес; нищо чудно някой да й пререже гърлото с надеждата да се сдобие с някоя огърлица или сребърен медальон! — Това е евтино памучно наметало, винаги можете да си купите същото от вехтошарите на Петикоут Лейн!
— Да, мадам — настоява продавачката на ягоди, стиснала здраво наметалото за якичката. — Ама таз вечер е много студено, а под наметалото съм само с една тънка рокля.
— За Бога! — съска Шугър, вече на ръба на истерията, и си представя как някой прерязва с бляскаво острие врата на Агнес, как от него бликва кръв, а главата й отскача. — Десет шилинга! Вижте ги само! — тя протяга ръка и поднася лъскавите новички монети почти под носа на жената.
След миг сделката е сключена. Продавачката на ягоди взема парите, Шугър й смъква наметалото и под него се виждат голи ръце и отпуснати едри гърди; корсажът е изцапан там, където е избивало млякото на жената; тя явно кърми. Това предизвиква погнусеното потръпване на Шугър като финален акцент на сделката. Тя обръща гръб и си тръгва, без да каже и дума, притискайки сгънатата наметка към собствения си елегантен, покрит с кадифе бюст, и хлътва отново в тъмната уличка.
