Агнес стои точно на мястото, където я остави — изглежда дори, че тя не е помръднала и на косъм, като че ли под въздействието на вълшебно заклинание. Послушно, без да трябва да й се напомня, тя отвръща лице при наближаването на ангела — висок, почти мъжки силует, а пред него се забелязва някакво тайнствено белезникаво сияние. Плъховете, които се навъртат около фустите й и душат меките й кожни обувки, се разбягват уплашено и потъват в мрака.
— Донесох ти нещо — казва Шугър, когато спира пред Агнес. — Не мърдай, за да го наглася.
Раменете на Агнес потръпват, когато наметалото се спуска върху тях. Тя възкликва едва чуто — не може да се разбере дали от удоволствие, от болка или от страх. После плъзва ръка нагоре по гърдите си, като че ли не мож да прецени къде да подхване непознатата дреха… не, не е това, тя се кръсти.
— … Светия Дух… — чува се треперливият й глас.
— А сега — казва Шугър, стисвайки Агнес за лактите, през бледосинята тъкан на наметалото, — ще ти кажа какво да правиш. Трябва да излезеш от тази уличка и да завиеш надясно. Чуваш ли ме?
Агнес кимва и издава звук, който много напомня на сладострастната въздишка, с която Шугър обикновено приема навлизането на втвърдения мъжки член в тялото си.
— Когато излезеш на голямата улица, повърви малко, само стотина крачки, не повече — продължава Шугър и побутва леко Агнес към светлината, стъпка по стъпка. — Когато стигнеш до количката на цветарката, завий надясно и ще видиш Чийзмън, който те чака. Аз ще те следвам, за да се убедя, че няма да ти се случи нищо лошо.
Тя се привежда през рамото на Агнес, вижда едно влажно петно от кръв и кал, и го избърсва с тъмния си ръкав.
— Благословена да си… — казва Агнес и пристъпва, залитайки, напред, но пак накланя назад тялото си, като че ли се е изкривила телта, която поддържа право малкото й телце. — Уилям к-казва, че си… п-плод на въображението ми.
— Не обръщай внимание на това, което казва Уилям. — Как трепери Агнес в ръцете й! Като малко дете… Разбира се, представите си за треперещи малки деца Шугър черпи единствено от романите. — Не забравяй, при количката на цветарката завиваш вдясно!
— Тази прекрасна б-бяла мантия — казва Агнес, възвръщайки си смелостта и равновесието с всяка нова стъпка. — Сигурно той ще каже, че и т-това съм си измислила…
— Не му казвай нищо. Нека това си остане наша тайна.
— Т-тайна ли?
Двете почти са стигнали края на уличката — отвън човешкият поток си тече, а те сякаш все още се намират в някакво друго измерение.
— Да — потвърждава Шугър, и обзета от моментно вдъхновение, произнася най-подходящите за случая думи. — Разбираш ли, Агнес, на ангелите не им е позволено да вършат… това, което аз направих за теб. Мога да си имам страшни неприятности.
— С Приснодева Мария ли?
— Присно… — Какво, по дяволите, има предвид Агнес? Шугър се колебае, но после в съзнанието й изпъква споменът за изрезките в албумите на госпожа Кастауей, и пъстроцветното ято от лъснали от лепило мадони. — Да, с нея.
— О, бъди благословена!
Викът на Агнес кара един елегантен господин да забави за миг крачка; нослето на госпожа Ракъм отново е насочено по течението на Живота.
— Тръгвай, Агнес — нарежда й Шугър и я побутва леко.
Госпожа Ракъм излиза с неуверена стъпка на Боу Стрийт и потегля в правилната посока, с изправено и стегнато тяло, като автомат. Не поглежда нито вляво, нито вдясно, въпреки че някъде по-надолу по улицата внезапно настава суматоха, появява се полиция, насъбират се ръкомахащи зяпачи; но Агнес извървява необходимите сто крачки, и стига до пиацата за файтони и завива вдясно съгласно инструкциите. Едва тогава Шугър напуска наблюдателния си пост и тръгва след нея; когато стига до количката на цветарката и надниква зад ъгъла, госпожа Ракъм вече е настанена удобно в своя екипаж, Чийзмън се качва на капрата, а конете пръхтят в очакване на заповед да потеглят.
— Слава Богу — казва под нос Шугър, и залита леко назад. Внезапно я връхлита умора. А сега трябва да потърси файтон и за себе си.
Суматохата на Боу Стрийт е утихнала. Гъстата тълпа зяпачи се разотиват от мястото на събитието. Двама полицаи вдигат една носилка, върху която се очертава отпуснато тяло, увито в бял чаршаф. Внимателно, но все пак припряно, за да не пречат на движението, те натоварват отпуснатото тяло в покрит файтон, и дават сигнал на файтонджията да потегля.
Чак след два часа, в тишината на апартамента си на Прайъри Клоуз, когато Шугър се е отпуснала в топлата вана и се взира в обгърнатия с пара таван, една мисъл я връхлита изневиделица.
Трупът е бил на продавачката на ягоди.
Тя трепва и надига глава над водата. Мократа й коса е толкова тежка, че едва не я дръпва обратно, лактите й, хлъзгави от сапунена пяна, не се задържат по гладкия емайлиран ръб на ваната.
Глупости, казва си тя. Бил е някой пияница. Или просяк.
Изправя се във ваната и започва да се плакне, обливайки се с кани чиста вода. Сапунената вода прави малки водовъртежи около коленете й, посивяла от мръсотията на големия град.
