Шугър е доволна, че те са толкова погълнати от интереса си към кладата, та почти не й обръщат внимание. Тъкмо днес тя няма никакво желание да привлича погледите. Сама е подбрала строгия си тоалет в тъмни тонове, много различен от елегантната рокля, лилава като лавандулов цвят, с която дойде първия път, та хората не можеха да откъснат поглед от нея. Щом не може да върви подръка с Уилям, анонимността е за предпочитане.
Към смрачаващото се небе се издигат валма дим, в които гъмжат искри и сажди като огнени попови лъжички. Мъжете се смеят и подвикват възторжено, гледайки блестящия резултат на усилията си. Но изпаренията от лавандуловото масло стават все по-силни, а с това нарастват и опасенията на Шугър, че може да й стане зле — и нищо чудно; тя е недоспала, яде много малко, а я измъчва и настинка, която според нея се дължи на посещението й в неотоплената стая на Каролайн. Какво е за предпочитане — да диша дълбоко и да поема и повече изпарения заедно с въздуха в дробовете си, или да вдишва съвсем повърхностно? Тя опитва и двата начина, докато накрая решава да се опита да диша нормално. Поне да беше хапнала нещо, преди да тръгне на път! Но още тогава й се виеше свят — вероятно от вълнение.
— Вероятно — подема Уилям, наклонил глава съвсем близо до пламналото й лице — вероятно няма да идвам при теб известно време.
Това вече не е гласът на главния церемониалмайстор, а гласът на мъжа, който лежи притиснат към голото й тяло, докато двамата се къпят в последните отблясъци на изпитаната наслада.
Шугър е прекалено замаяна, за да разбере истинското значение на тези думи.
— Предполагам — казва тя, — че по това време на годината си много зает.
Уилям махва с ръка, давайки знак на мъжете да отстъпят встрани от огъня — той вече няма нужда от подклаждане. Очевидно изпаренията не му действат така, както действат на нея.
— Така е, но не това е причината — казва той с ъгълчето на устата си, докато следи с поглед оттеглящите се мъже. — У дома възникват проблеми… Нищо никога не може да се уреди както трябва… същинско гнездо на оси, казвам ти! Господи, какво домакинство!
Шугър се опитва да се съсредоточи, главата й се мае от тежката миризма на парфюм.
— Да не е заради бавачката на Софи? — пита тя. Опитва се да говори съчувствено, но гласът й звучи тъй, сякаш всеки момент може да повърне (което си е самата истина).
— Предположението ти е вярно както винаги — казва той и се осмелява да застане малко по-близо до нея. — Да, оная дебелана Биатрис Клийв напуска. Продължава да твърди, че Софи има нужда от гувернантка, страх я е да не изпусне мястото при госпожа Барет, а освен това подозирам, че не й е приятно да живее в къща, където всички спазват изискванията на траура.
— Толкова ли е трудно да се намери гувернантка? — пита Шугър, а сърцето започва да се блъска тежко в гърдите й.
— Практически невъзможно — отвръща Уилям намръщено. — Можеш да бъдеш сигурна, че ще се занимавам само с това в обозримото бъдеще. Некадърните гувернантки с лопата да ги ринеш, а няма как да отсееш житото от плявата. Предложиш ли ниска заплата, се появяват само най-ужасните екземпляри; споменеш ли щедро възнаграждение, и сякаш всички представителки на женски пол те обсаждат, наелектризирани от алчност. Пуснах обява в „Таймс“, която излезе във вторник, и вече съм получил четиридесет писма.
— Но не може ли Агнес да се заеме с избора на гувернантка? — осмелява се да попита Шугър.
— Не.
— Не?
— Не.
Шугър залита леко, сърцето й се блъска така силно, като че ли всеки момент ще разбие на трески гръдния й кош. Тя чува сякаш отстрани отпадналия си глас:
— Уилям?
— Да?
— Наистина ли съжаляваш, че не можем да живеем под един покрив?
— От сърце и душа — отвръща той незабавно. Тонът му е по-скоро уморен и раздразнен, отколкото нежен — като че ли пречките пред съвместното им съжителство са нещо като глупавите ограничения, наложени от търговския закон. — Ако можех да променя нещо с магическа пръчка…
Дъхът й хрипти, езикът й е подут от лавандуловите пари, земята под краката й започва бавно да се върти, като отломка от кораб сред океана, който е прекалено огромен и тъмен, за да може да бъде видян.
— Аз… струва ми се, че мога да ти предложа решение, което решава… решава и нашия проблем. Нека аз стана гувернантка на дъщеря ти. Имам всички необходими познания, струва ми се — освен по музика, а теорията мога да науча от книгите, убедена съм в това. Софи може да има далеч по-лош късмет от това да учи четене, писане, аритметика и… добро поведение от мен, нали?
Тя вижда на светлината как лицето на Уилям се разкривява, очите му са зачервени; оголил е зъби, жълти на светлината на огъня — той е удивен; възмутен е. Шугър продължава да настоява отчаяно:
— Аз… мога да живея там, където е живяла бавачката на Софи… Дори стаичката да е съвсем… обикновена, пак ще съм щастлива, стига… да съм близо до теб.
Последната дума прозвучава като слаб хленч; тя стои, залитайки, дъхът й спира от вълнение. Бавно — Божичко, колко бавно! — той се обръща към нея. Господи, как презрително е свил устни!
