«Сервираха изобилна вечеря, и всички ме молеха да се храня. Мама е мъртва, животът изтича от мен, а те искат да ям пъдпъдъци и бекасини! Изядох само една овесарка с малко препечен хляб и масло, хапнах няколко лъжици от десерта и помолих да ме извинят.»
С всеки изминал ден Агнес среща все по-големи затруднения да поддържа драматично отчаяния тон на записките. Нормалното човешко поведение подръпва завесата на лудостта и насочва мислите й към ежедневието. Лорд Ънуин, макар и провъзгласен за сподвижник на сатаната, завежда Агнес да слуша произведения на «Менделсон» на концерт в Кристъл Палас. Страховете на Агнес, че ще издъхне в море от кръв, се оказват неоснователни, и тя «почти забравя» страшната си болест по време на «наистина прекрасния» концерт. Когато на петия ден кървенето спира окончателно, Агнес стига до извода, че някой състрадателен ангел се е намесил, за да я защити. Тя започва да пише с по-едри букви, демоните по гредите на таванския етаж се превръщат в гълъби, и само след няколко дни вече се оплаква, че готвачката слага прекалено много пипер в индийския оризов специалитет.
Така Агнес Ънуин изживява своето съзряване. Всички, като започнем от втория й баща и свършим с човека, който носи дивеч за кухнята, й правят комплименти, че е разцъфтяла и че се е превърнала в истинска дама, но не се намира кой да й каже, че е станала жена.
— А като си извади оная работа цялата в кръв, ти ще кажеш «О, сър, вие ми отнехте моминството!» — пък ако можеш и да ревнеш, още по-добре.
Шугър чува отдавна забравения глас на Сейди — проститутка, която живееше в дома на госпожа Кастауей по времето, когато той още се намираше на Чърч Лейн. Това бяха напътствията на Сейди как Шугър да се възползва от месечното си кръвотечение, докато беше още почти дете.
— Ами ако не повярва?
— Как няма да повярва! Избръсната си гладко като бебе, нямаш и гърди — по какво може да разбере?
— Ами ако ме е виждал преди?
— Никакъв шанс. Когато става дума за девственици, госпожа Кастауей разпраща предложения извън Лондон. Съдържателките на бардаци из цяла Англия предават съобщението на хора, които само това и чакат. Сигурно ще е някой търговец или свещеник, и ще говооори вааажно.
— Ами ако прокървя още преди да е почнал?
— На всичко ли трябва да те уча? Ще гледаш да си чиста! Ако го видиш, че загрява бавно, накарай го да погледне през прозореца и се избърши набързо, докато е обърнал гръб.
— Че какво мога да го накарам да гледа през прозореца? Там няма нищо интересно.
Отговорът на Сейди беше повдигане на вежди, което означаваше
Шугър затваря дневника на Агнес, защото й се налага да си избърше носа. Кърпичката се измокря от сълзи и сополи. Днес е 30 ноември 1875-а — Сейди е мъртва от години, убиха я малко след като напусна госпожа Кастауей и се пренесе при госпожа Уот.
— Отиде на по-добро място — отбеляза заядливо госпожа Кастауей, когато узна за смъртта й. — Нали така бе казала?
Шугър хвърля мократа кърпичка и избърсва лицето си с ръкав, а ръкава — в одеялото. Черната й рокля не е прана от деня, когато пристигна в дома на Ракъмови. Тя, която доскоро си сменяше роклите всеки ден, сега носи постоянно едни и същи дрехи. Бретонът й е станал прекалено дълъг, трябва да го подстриже, но засега го прибира с гребени и фиби.
Малката й стаичка е все така скромна, както през първия й ден тук. Като изключим някои дребни тоалетни принадлежности, подарени й навремето от Уилям, тя не е добавила тук нищо свое. Картините и украшенията от Прайъри Клоуз, както и любимите й рокли, са все още опаковани в куфарите, а те на свой ред са поставени върху гардероба. Има и още дрехи, цели кутии, но тя дори не знае къде се намират; Уилям е наредил да ги «складират» някъде.
— Достатъчно е само да кажеш, че ти трябват — така бе казал той през онази далечна част от живота й, която приключи преди малко повече от месец, когато тя му беше държанка и живееше в стаи, ухаещи на ароматни вани и прясна пот.
Шугър става и отива до прозореца. Дъждът постепенно спира и добре подкастрените храсти и живи плетове в градината на Ракъмови блестят в спаначено-зелено и сребристо. Шиърс, градинарят, патрулира край оградата в далечната част на градината, проверява дали неговият бръшлян се увива правилно по решетките, защото напоследък прекалено много любопитни започнаха да надничат през оградата. Часът е два без пет следобед. Време е гувернантката да се върне при ученичката си. С какво се занимава господарят на къщата, и за какво мисли — това знае само Бог.
