(Какво? Шугър ли? Защо мислите още за Шугър? Няма защо да се безпокоите — за нея вече е говорено. Опитайте се да пропъдите и Уилям от мислите си. Всичко е под контрол, уверявам ви. Поредица все по-сърдечни писма бяха разменени между баща и син; предаването на властта премина без сътресения. О, първоначално старецът се държеше като Тома Неверни, не приемаше подробните описания на дейността на империята „Ракъм“, направени от Уилям; не приемаше задълженията на директора, нито пък начина, по който Уилям възнамеряваше да разпредели задълженията — за него това беше просто заговор, с цел да се измъкнат повече пари за разсипническо празнуване на Коледа. Но много скоро старият човек се убеди, че е станал свидетел на раждане, почти подобно на чудото, довело до раждането на Спасителя — появата на Уилям Ракъм, водещ индустриалец. Сега вече животът е сладък, униженията на Уилям са спомен от миналото; нека не се занимаваме повече с тях).
Както вече казах, разцъфнали цветя може да видите вътре в църквата — в прозрачните сивкави вази и по шапките на някои дами от паството. И не само цветя, но и препарирани птици и пеперуди, които красят шапките на по-изисканите дами. Те са наставали, излизат иззад пейките и се оглеждат една друга, за да оценят роклите и шапките си; само тази странна душица Емелин Фокс не носи никакви украшения. Държи главата си високо изправена, сякаш се мисли за красива, а и стойката й би била подходяща за далеч по-здраво тяло. До нея, както винаги, върви Хенри Ракъм — мъжът, който по право би трябвало да бъде „Онзи Ракъм“, от парфюмерийната империя „Ракъм“, но който (както вече е ясно на всички) окончателно е загубил правото си на наследство.
Хенри е хубав мъж, с ръст доста над средния — е, поне доста по-висок от брат си, с по-сини очи и по-волева брадичка. Освен това косата му, не по-малко златиста от тази на брат му, се вие над челото му по далеч по-привлекателен начин, а и талията му е тънка и стегната. Навремето, преди да стане ясно, че той няма никакво намерение да встъпи в правата си на законен наследник, около него се навъртаха немалко привлекателни и търсени млади дами. Всички те бяха на мнение, че той е почтен, макар и прекалено сериозен мъж, всяка намекваше, че наследникът на такъв голям концерн ще се нуждае от предана съпруга, и всяка се оттегляше дискретно веднага след като забележеше презрителното му отношение към парите. Една от тези дами (тя днес е в църквата), омъжена е отскоро за Артър Гилоу, производител на хладилни шкафове дори го целуна веднъж по челото с надеждата, че така ще пропъди свенливостта му.
Но не това е любовта, за която говорех. Любовта, за която говорех, е истинска. Това е любовта на двама приятели — към Бога и един към друг.
Хенри излиза в преддверието на църквата — за съжаление не
Хенри и госпожа Фокс не обичат да се бавят в църквата след края на службата, и не се възползват от възможността да поклюкарстват с други енориаши от Нотинг Хил. Двамата се ръкуват със свещеника, Хенри изразява възхищението си от начина, по който той отрече дарвинизма в своята проповед, и излизат навън. Клюкарите ги проследяват с поглед, но тъй като вече месеци наред пренебрежителното отношение на тези двамата към тях не се променя, и те не си правят труда да го коментират. Толкова много е говорено вече за Хенри Ракъм и госпожа Фокс, при това нито един от двамата не налапва въдицата въпреки произнесените с висок шепот коментари — значи вече усилието не си струва.
Хенри и госпожа Фокс пристъпват предпазливо надолу по стръмната чакълена пътечка към църковния двор. И двамата използват затворените си чадъри вместо бастуни, но не се хващат подръка. В най-долната част на наклона пътечката завива рязко и минава покрай църковния двор, след което се влива в главната улица; двамата продължават да вървят покрай масленожълти надгробни камъни от лявата си страна и черни стволове на иглолистни дървета от дясната.
— Каква прекрасна утрин — отбелязва Емелин Фокс. (Не, тя го казва съвсем искрено! Не, това не е опит за поддържане на учтив разговор! Времето, което прекарахте по улиците и в домовете със съмнителна репутация, ви е направило цинични; неделната утрин наистина е прекрасна, и тази жена просто изразява насладата си от нея). Тя прелива от любов към Божието творение. Величието на Божието дело е всеобхватно и безкрайно; тя се чувства заобиколена от него, от всички страни… (Какви мисли ви минават през главата? Не, наистина се задържахте прекалено дълго в неподходяща компания!)
