Начинът, по който тя произнесе „Уолтър“, заедно с някаква интимна и собственическа нотка в гласа накара Клайд веднага да долови, че тя трябва да се чувства доста по-близка и по-свободна с Дилърд, отколкото бе споделил сам той. Вързаната на врата й панделчица от червено кадифе, малките гранатови обеци на ушите, много кокетната, плътно прилепнала черна рокля с волани като че ли подсказваха, че няма нищо против да покаже фигурата си и че я цени — отношение, което, ако не беше преднамереното скромно и затворено изражение, положително би предизвикало коментари на такова място.
Рита Дикърмън, от друга страна, беше сочна и бяла, с розови бузи, светлокестенява коса и синкавосиви очи. При все че й липсваше предизвикателната елегантност, с която се отличаваше Зела Шумън, от нея се излъчваше нещо особено, което, както се стори на Клайд, хармонизираше със свободното, макар и прикрито разположение на приятелката й. Държанието й, както виждаше Клайд, макар и много по-малко да подсказваше маскираната безразсъдност, изразяваше отстъпчивост особено към него и беше някак естествено предизвикателно. Бяха уговорили тя да увлече Клайд. Попаднала напълно под влиянието на Зела Шумън, тя се водеше във всичко по нея — двете бяха неразделни. А когато й представиха Клайд, тя му се усмихна с разнежена, чувствена усмивка, която доста го разтревожи. Защото тук, в Ликъргъс, както си твърдеше през цялото време, трябваше много да внимава с кого се сближава. И въпреки това, за нещастие също както Хортензия Бригз, тя будеше у него мисли за близост и колкото неоснователни и далечни да бяха, те го вълнуваха. Но трябва да се пази. Точно такова свободно държане, каквото лъхаше от Дилърд, както и поведението на тези момичета го бяха вкарали в беда преди.
— Сега ще хапнем малко сладолед и кейк, а след това можем да се измъкнем оттук — предложи Дилърд, след като размениха няколко общи фрази. — За вас двете ще бъде по-добре да пообиколите заедно и да поздравите този-онзи. После може да се срещнем при сладоледа. А сетне, ако сте съгласни, може да си отидем, а? Какво ще кажете?
Той погледна Зела Шумън, сякаш искаше да й каже: „Ти знаеш кое ще е най-хубаво.“ Тя се усмихна и отговори:
— Правилно. Не можем да си отидем веднага. Ей там виждам братовчедка си Мери. И майка. И Фред Бръкнър. Рита и аз ще пообиколим самички, след това ще се съберем с вас, нали?
А Рита Дикърмън веднага подари на Клайд интимна и завладяваща усмивка.
След двадесетина минути обикаляне и разтакаване Дилърд получи някакъв условен знак от Зела и двамата с Клайд спряха по средата на помещението пред щанда за сладолед, заобиколен със столове. Подир няколко минути Зела и Рита уж случайно се присъединиха към тях и те всички си поръчаха сладолед и кейк. А после, понеже бяха изпълнили всичките си задължения и някои от другите вече се разотиваха, Дилърд подхвърли:
— Хайде да се махаме. Можем да отидем у вас, нали?
— Разбира се — пошепна Зела и четиримата заедно се запътиха към гардероба. Клайд все още се двоумеше доколко е разумно това и беше малко мълчалив. Не знаеше дали му харесва Рита, или не. Но щом излязоха вън и се отдалечиха от черквата и прибиращите се участници в забавата, той и Рита се озоваха един до друг, а Зела и Дилърд пред тях. При все че Клайд я хвана под ръка, както се смяташе длъжен да направи, девойката се освободи и сложи топла сдържаща длан на лакътя му. Тя се притисна съвсем близо, рамо до рамо, и полуоблегната на него, забъбри за живота в Ликъргъс.
Гласът й зазвуча някак меко и гальовно. Това се хареса на Клайд. Имаше нещо тежко и морно в нейното тяло, някакви лъчи или електрически ток, който го влечеше и мамеше въпреки волята му. Чувстваше, че му се иска да я погали по ръката и може да го направи, стига да иска… че може дори да я прегърне през кръста, и то толкова скоро! Да, но тук той беше Грифитс — изведнъж се досети Клайд, — ликъргъски Грифитс, и цялата разлика беше там: това бе накарало всички тези момичета на църковната забава да се интересуват от него много повече и да бъдат тъй мили. Но въпреки тази мисъл постисна едва забележимо ръката й, без тя да се разсърди или да каже нещо.
А щом стигнаха в дома на семейство Шумън, който беше голяма старомодна паянтова постройка с квадратно кубе, издигната навътре в двора сред тревна площ и заобиколена с дървета, те се разположиха в голямата всекидневна, наредена по-хубаво, отколкото в някой друг дом, където Клайд бе влизал досега. Дилърд веднага започна да прехвърля плочите, които, изглежда, му бяха добре познати, след това дръпна настрана два големи килима, под които се откри гладък дървен под.
— Тази къща и тези дървета, и тези „тихи“ игли имат едно положително качество — подхвърли той на Клайд, понеже все още имаше впечатлението, че този Грифитс може да е и вероятно много хитра личност и наблюдава всяко негово движение тук. — Нито звук от този грамофон не се чува на улицата, нали, Зел? Нито дори и на горния етаж. Ние сме си свирили и танцували няколко пъти до три и четири сутринта, а горе не са и разбрали, нали, Зел?
