Въпреки мигновеното увлечение и плам това накара Клайд, както и преди, да се замисли над проблема за правилната линия на поведението му тук. Защото ето сега това момиче — то му се предлага по такъв пряк и недвусмислен начин. И толкова скоро след като е обещал на самия себе си и на майка си, че тука ще тръгне по друг път, че няма да има такива опити за сближение и завързване на връзки, които бяха го докарали до провал в Канзас сити. И все пак… и все пак…
Изкушението сега го измъчваше, защото при тази близост изпитваше чувството, че Рита очаква от него да предприеме по-нататъшна стъпка, и то скоро. Но как и къде? Сигурно не в тази голяма, непозната къща. Тук имаше и други стаи освен кухнята, където уж са отишли Дилърд и Зела. Но дори да е така, установи ли веднъж подобна връзка… А после? Няма ли да очакват от него да я продължи и няма ли да си навлече вероятни усложнения, в случай че не я продължи? Той танцуваше с Рита и я милваше дръзко и настойчиво и в същото време си мислеше: „Но не би следвало да правя и това, нали? Това е Ликъргъс. Тук аз съм «Грифитс» Зная какви сметки си правят те за мен… дори родителите им. Обичам ли я наистина? Няма ли в нейното бързо и лесно отдаване нещо, което, ако не е точно опасно, доколкото това засяга бъдещето ми тук, поне е напълно приемливо… прекалено прибързана е тази интимност.“ Изпитваше чувство, което беше твърде сходно с преживяното от него в публичния дом в Канзас сити: тя го и привличаше, и отблъскваше. Можеше само да я целува и милва сега доста сдържано, докато най-после се върнаха Дилърд и Зела, и тогава дори тази интимност стана невъзможна.
Някакъв часовник удари два и Рита изведнъж се сети, че трябва да си върви: родителите й щели да се сърдят, че закъснява толкова много. А понеже Дилърд с нищо не проявяваше намерение да остави Зела, наложи се, разбира се, Клайд да я изпрати — удоволствие, което сега беше намалено от смътна нотка на разочарование или неудовлетворение и у двамата. Не беше оправдал нейните очаквания — мислеше си Клайд. Изглежда, още не му стигаше смелост да се възползва от предложената му благосклонност — така си го обясняваше тя.
Пред вратата на тяхната къща, която не беше толкова далече, и в разговора, в който все още се промъкваха намеци за бъдещи срещи, може би при по-благоприятни условия, държането й бе решително насърчаващо, дори и тук. Те се разделиха, но Клайд все още си повтаряше, че тази нова връзка напредва прекалено бързо. Не беше сигурен дали трябва да си позволи такава връзка толкова скоро. Къде бяха сега всичките му благородни решения, взети преди да дойде тук? Как трябваше да постъпи? И все пак, поради чувствената топлота и магнетизъм на Рита, дразнеше се от взетите решения и това, че не може да действа така, както би действал при други обстоятелства.
Две неща, които решиха за него това положение, се случиха скоро едно след друго. Едното беше свързано с отношението на самото семейство Грифитс, което с изключение на Гилбърт не беше нито враждебно, нито напълно безразлично, обаче на първо място Самюъл Грифитс, а другите до голяма степен покрай него не бяха успели да схванат доста ненормалното, ако не точно самотно положение, в което щеше да се намери Клайд, ако семейството не се решеше да му окаже поне някоя малка любезност или да му помага от време на време със сърдечен съвет. И ето че Самюъл Грифитс, който бе винаги много зает, почти не беше се сетил за Клайд поне през първия месец. Той бил добре настанен, както му казаха, за него щели съответно да се погрижат в бъдеще — какво повече, поне засега?
И така изминаха цели пет седмици, преди изобщо да се предприеме нещо, и за радост на Гилбърт Грифитс Клайд бе оставен да влачи съществуването си в сутеренния свят и да се чуди какво възнамеряват да правят с него. Отношението на другите, включително на Дилърд и тези момичета, правеше положението му да изглежда странно.
Обаче около месец след пристигането на Клайд и главно защото Гилбърт като че ли предпочиташе да не казва нищо за него, един ден Грифитс старши запита:
— Е, какво става с твоя братовчед? Как я кара?
Гилбърт, само малко разтревожен какво може да предвещава това, отговори:
— А, добре е. Назначих го за начало в отделението за декатиране. Правилно ли съм постъпил?
— Да, смятам, че е правилно. Не по-лошо от някое друго място за започване. Но какво е сега мнението ти за него?
