— Вярно. Но татко недочува. А и майка не чува нищо, като влезе в стаята си и се залови да чете. Пък и грамофонът наистина почти не се чува.
— Защо хората са против танците тук? — попита Клайд.
— Те не са против… Служещите във фабриката не са… съвсем не са — намеси се Дилърд, — това се отнася само за черковниците. Вуйчо ми и леля ми са против. И почти всички други, които видяхме в черквата тая вечер, освен Зел и Рита. — Той им отправи крайно одобрителен и насърчаващ поглед. — Те имат достатъчно широки възгледи, за да не ги тревожат такива дреболии. Не е ли вярно, Зел?
Това девойче, което се беше твърде много увлякло по него, се изсмя и кимна:
— То се знае, че е така. Аз не виждам нищо лошо в танцуването.
— Нито пък аз — обади се Рита, — нито баща ми и майка ми. Само че не искат да говорят за това или ми подхвърлят, че не биха желали да се занимавам с танците твърде много.
Дилърд беше вече пуснал плоча с „Черните очи“ и тозчас Клайд с Рита и Дилърд със Зела затанцуваха; Клайд усети, че незабелязано между него и това момиче възниква някаква близост, която сам той не знаеше до какво може да ги доведе. Тя танцуваше с такъв жар и увлечение, с плавни, олюляващи се движения, които говореха за какви ли не сдържани възторзи. А устните й се извиваха в своеобразна лирична усмивка, която подсказваше някакъв глад за подобни неща. И беше много хубава, много по-хубава, когато танцуваше и се усмихваше, отколкото по друго време.
„Възхитителна е — мислеше Клайд, — при все че е малко лесна за спечелване. Всеки друг би успял при нея не по-зле от мен, но тя ми харесва, понеже мисли, че съм голям човек.“
Почти в същия миг Рита промълви:
— Не е ли чудесно? И вие сте толкова добър танцьор, господин Грифитс!
— О, не — отвърна той и се усмихна в очите й, — танцьорката сте вие. Аз мога да танцувам, защото вие танцувате с мен.
Той усещаше сега, че ръцете й са пълни и меки, гърдите й твърде развити за такова младо момиче. Изпаднала във възторг от танцуването, тя го опияняваше, движенията й бяха почти предизвикателни.
— Сега ще сложим „Ладията на любовта“ — обади се Дилърд, щом „Черните очи“ свърши — и вие можете да потанцувате със Зела, пък аз ще се повъртя с Рита, какво ще кажеш, Рита?
Той беше така възхитен от собственото си майсторство и дотолкова обладан от неподправеното удоволствие от танцуването, че не можа да дочака пускането на нова плоча, хвана Рита за ръка и се заплъзга насам-натам, правейки такива фигури, за каквито Клайд не можеше и да помисли и които веднага доказаха, че Дилърд е най-добрият танцьор. Сетне, когато свърши, викна на Клайд да сложи „Ладията на любовта“
Но щом затанцува със Зела, Клайд веднага разбра, че това е било замислено като приятна компания на две любовни двойки, които не бива в никакво отношение да си пречат, а по-скоро да си помагат, та да могат да се наслаждават най-пълно в разните развлечения. Защото, докато Зела танцуваше с него, танцуваше добре и много бърбореше, Клайд през цялото време долавяше, че тя се интересува от Дилърд и само от Дилърд и би предпочела да е с него. След няколко танца, когато двамата с Рита се отпуснаха на една кушетка и заговориха, Зела и Дилърд излязоха и отидоха в кухнята да пият. Само че, както Клайд забеляза, те се забавиха много повече, отколкото бе нужно да изпие човек и най-голямата чаша вода.
По същия начин, през този интервал, Рита като че ли беше дори предварително решила да станат по-близки. Защото, когато разговорът на кушетката се прекъсна за миг, тя стана и без всякакъв повод — без музика и без думи — със знак го покани да потанцува още с нея. Била правила някои стъпки с Дилърд, които уж искала да покаже сега на Клайд. Но самото естество на тези стъпки накара двамата да се притиснат един до друг повече, отколкото преди — съвсем плътно. И както стояха така притиснати и тя показваше на Клайд с лакътя и рамото какво да прави, бузата й се озова много близко до него — твърде близо за неговата воля и намерения. Той притисна своята буза до нейната, а тя извърна към него усмихнати и насърчаващи очи. В този миг самообладанието му се стопи и той я целуна по устата. А после пак… и пак. И вместо Рита да се отдръпне от него, както Клайд мислеше, че ще направи, тя не се противеше и оставаше в същата поза, за да може да я целува още.
Внезапно когато усети топлото й тяло да се прилепва до него и устните й да се притискат в отговор на неговата целувка, Клайд си даде сметка, че се е оставил да бъде въвлечен в отношения, които може би не ще е тъй лесно да промени или прекъсне. А също, че сега за него ще е много трудно да устои, защото я харесва, а и тя очевидно го харесва.
