Тези хора, дето ти се натрапват, щом сметнат, че си нещо повече от тях! Какво нахалство!
Същевременно предложението, което сега му правеше Дилърд, колкото вълнуващо и привлекателно да беше от известна гледна точка, можеше да му докара безкрайни неприятности, нали? На първо място нямаше пари… само петнадесет долара седмично досега… и ако от него ще чакат да си позволява такива скъпи излети, то се знае, че не ще може да се справи. Пътни разноски, ресторант, сметка за хотела, може би една-две разходки с автомобил. Освен това между него и тази Рита, която едва познава, ще се установи близка връзка. Ами ако тя рече да се държи интимно с него тук, в Ликъргъс… ако поиска той да я посещава редовно… да излиза с нея, а после… Ами, боже… ако Грифитсови, братовчед му Гилбърт, чуят за това или го видят! Нали Зела беше казала, че вижда Гилбърт често тук и там из улиците на Ликъргъс? Ами нямаше ли вероятност да го срещнат някъде някой път, когато са всички заедно? И няма ли от това да разберат, че дружи само с някакъв продавач в магазин като Дилърд — човек, който не представлява нищо? Това може дори да значи край на кариерата му тук. Кой може да каже до какво ще го доведе?
Той се закашля и изреди различни извинения. Тъкмо сега имал много работа. Освен това… такова едно похождение… ще трябва първо да си помисли. Неговите роднини, нали знаете… От друга страна, тази неделя и следващата трябвало да остане в Ликъргъс във връзка с една извънредна работа във фабриката. След това щял да види. Всъщност колеблив както винаги и тревожен от разни повтарящи се миг след миг мисли за прелестите на Рита, той се чудеше дали не е по-добре, въпреки взетото вече решение в обратен смисъл, да живее колкото може по-пестеливо две-три седмици и все пак да отиде. Беше слагал по нещичко настрана, за да си купи нов фрак и сгъваем цилиндър. Дали да не използва част от тези пари, макар и да знае, че това би било съвсем неправилно?
Русата пълничка чувствена Рита!
И тогава, не точно в този момент, но докато вземе решение, дойде поканата от семейство Грифитс. Една вечер, когато се върна от работа много уморен и все още обмисляше веселото приключение, предлагано от Дилърд, на масата в стаята си намери бележка, написана на плътна хубава хартия и донесена от слуга на Грифитсови в негово отсъствие. Писмото му направи още по-голямо впечатление, понеже върху капака на илика имаше релефно изпъкнали инициали „Е. Г.“. Тон веднага го отвори и нетърпеливо зачете:
Драги племеннико,
Откакто сте пристигнали, моят съпруг повечето време не е бил тук и при все че ни се е искало да Ви видим при нас, смятахме, че ще е по-добре да почакаме, докато той се освободи. Сега той е по-свободен и ние много ще се радваме, ако Ви бъде удобно да дойдете на вечеря у нас в неделя в шест часа. Ние вечеряме много неофициално — само семейството, тъй че, ако случайно не можете да дойдете, не си правете труда да ни пишете или да се обаждате по телефона. И не е нужно да си слагате вечерни дрехи за този случай. Но елате, ако можете. Ще се радваме да Ви видим.
