Тогава, сякаш току-що забелязала Клайд, при все че той се беше изправил при влизането им, тя замълча с полупресторена скромност, също както и другите. А Клайд, свръхчувствителен към такова държане и разликите в материално отношение, малко оставаше да се разтрепери от съзнанието за неравенството си, докато чакаше да бъде представен. Защото за него младостта и красотата при такова обществено положение представляваха върховното тържество на жената.
Слабостта му към Хортензия Бригз, да не говорим за Рита, която беше по-непривлекателна и от едната, и от другата, свидетелстваше какво въздействие оказва изящната женственост върху него, без оглед на достойнствата.
— Бела — обади се изтежко Самюъл Грифитс, като забеляза, че Клайд все още стои прав, — братовчед ти Клайд.
— А, да — отговори Бела, като си помисли, че той извънредно много прилича на Гилбърт. — Здравейте. Мама беше споменала, че ще дойдете на гости тия дни. — Тя му подаде два пръста, след това посочи двете девойки: — Моите приятелки госпожица Финчли и госпожица Кранстън. Господин Грифитс.
Двете се поклониха по най-сдържан и официален начин, като същевременно огледаха Клайд най-внимателно и неприкрито.
— О, той много прилича на Гил, нали? — пошепна Сондра на Бъртин, която се беше доближила до нея.
Бъртин отговори.
— Никога не съм виждала такава прилика! Но той е наистина хубав, нали… много?
Сондра кимна, с удоволствие забелязала в първия миг, че Клайд е малко по-хубав от брата на Бела, когото не обичаше… след това, че е явно поразен, което прие като нещо дължимо, както неизменно решаваше по отношение на всички младежи, така пленени от нея. Но след като оформи тази преценка и видя, че погледът му настойчиво и безпомощно се връща към нея, каза си, че няма защо да му обръща повече внимание, поне засега. Беше твърде лесна плячка.
Сега госпожа Грифитс, която не бе очаквала това посещение и малко се ядоса, че Бела тъкмо днес намери да доведе приятелките си, понеже това веднага повдигаше въпроса за общественото положение на Клайд, забеляза:
— Няма ли да е по-добре вие двете да си оставите мантата и да седнете? Ще кажа на Надин да сложи още два прибора на тоя край. Бела, ти можеш да седнеш до баща си.
— О, не, в никой случай!
— Не, моля ви се, ние тъкмо сме тръгнали да си ходим — възкликнаха в един глас Сондра и Бъртин.
Но сега, щом вече бяха тук и щом Клайд се оказа толкова привлекателен, у тях се събуди своенравното желание да видят доколко може той да се държи в обществото, ако изобщо може. Гилбърт Грифитс съвсем не беше популярен в някои среди — по-специално в тяхната, колкото и да харесваха Бела. За две такива егоцентрични красавици от време на време той бе твърде дързък, упорит и надменен. Докато Клайд, поне ако можеше да се съди по външния му вид, бе много по-мек. И ако сега се окажеше, че е равен на тях по обществено положение или че Грифитсови го смятат за равен, тогава положително би могъл да бъде приет в местното общество, нали? Интересно би било да узнаят поне дали е богат. Но това любопитство почти в същия миг бе задоволено от госпожа Грифитс, която подхвърли доста недвусмислено и преднамерено на Бъртин:
— Господин Грифитс е наш племенник от Запад и е дошъл тук да види дали не ще може да си намери място във фабриката на мъжа ми. Той е младеж, който трябва сам да си пробива път в живота, затова съпругът ми е тъй добър да му предостави случай да опита.
Клайд се изчерви, защото с това явно му даваха да разбере, че в обществено отношение стои много по-долу от Грифитсови и от тези девойки. В същия миг, както също забеляза, в очите на Бъртин Кранстън, която се интересуваше само от младежи с пари и положение, любопитството се смеси с изражение на подчертано равнодушие. От друга страна, Сондра Финчли, в никой случай не толкова практична, колкото приятелката й въпреки по-високото положение в техните кръгове, понеже беше толкова привлекателна и родителите й бяха още по-състоятелни, огледа Клайд още веднъж, с една мисъл, доста ясно изписана на лицето: че това е много жалко. Той бе наистина така хубав!
В това време Самюъл Грифитс, който изпитваше особена симпатия към Сондра противно на Бъртин, която и госпожа Грифитс не особено обичаше, понеже я смяташе за много нечестна и хитра, й викна:
— Слушай, Сондра, я си вържи кучето за един от столовете и ела седни до мен. — И я подкани с ръка.
— О, не мога, чичо Самюъл — отговори Сондра фамилиарно и превзето, но все пак някак мило, сякаш искаше да го предразположи с това интимно обръщение. — Ние вече закъсняхме. Освен това Бисел не иска да се държи както трябва. Бъртин и аз наистина бяхме тръгнали да си вървим.
— Ах, да, татко — припряно се намеси Бела, — конят на Бъртин се набол на пирон вчера и сега куца. А нито Грант, нито баща й са си у дома. Тя иска да те пита дали не знаеш някакъв лек за тая работа.
— Кой крак е? — запита заинтересувано Грифитс, докато Клайд продължаваше да поглежда колкото може към Сондра.
„Тя е тъй прелестна — мислеше си той, — носленцето й е тъй мъничко и вирнато, а горната устна извита тъй закачливо към носа!“
