— Тогава прави, каквото ти казвам. Повикай Хуигъм и измислете на племенника някаква друга служба тука, но да не работи на парче, нито да е общ работник. Първата грешка е била, дето си го сложил там. Все ще се намери някакво местенце в едно от отделенията, където може да бъде направен началник на нещо такова, първи, втори или трети помощник на някого, където ще може да носи приличен костюм и да изглежда като някакво началство. А ако се наложи, дай му платен отпуск, докато му намериш подходящо място. Обаче искам да бъде назначен другаде. Между другото, колко му плащате сега?
— Около петнадесет, струва ми се — смирено отговори Гилбърт.
— Не е достатъчно, за да поддържа необходимия външен вид тук. По-добре ще е да му дадете двадесет и пет. То е повече, отколкото заслужава, знам, но какво да правим? Трябва да има достатъчно за преживяване, докато е тук, и отсега нататък бих предпочел да му плащаме толкова, вместо някой да си помисли, че не се отнасяме добре с него.
— Добре, добре, началство. Хайде, не се ядосвай за тези неща, моля ти се — съгласи се Гилбърт, забелязал раздразнението на баща си. — Вината не е само моя. Ти се съгласи отначало на това, когато го предложих, нали? Но струва ми се, че си прав. Остави го на мен. Аз ще му намеря прилично място.
Той веднага се разпореди да намерят Хуигъм, макар в същото време да мислеше как да нареди всичко, без да допусне Клайд да си въобрази, че сам той изобщо играе някаква роля в цялата работа — да го накара да почувства, че всичко се върши като услуга за него, а не поради някакви негови лични достойнства.
Веднага щом се появи управителят, Гилбърт много дипломатично му обясни положението и Хуигъм си напрегна ума, започесва се по врата, после излезе и след малко се върна да каже, че единственото, което могъл да измисли, понеже на Клайд явно му липсвала техническа подготовка, било да го назначат помощник на господин Лигет, началник на пет големи шивални на пети етаж, който обаче оглавяваше и едно малко, но много специално, макар и в никой случай не техническо отделение, където беше необходим надзорът на отделна помощничка или помощник.
Това бе маркировъчното отделение — отделна стая в западния край на етажа с шивалните, където всеки ден се получаваха от кроячното отделение на по-горния етаж между седемдесет и пет и сто хиляди дузини нетропосани яки от най-различни модели и размери. Тука те се маркираха от бригада момичета според прикачените към тях бележки или указания. Единствената работа на помощник-надзирателя в това отделение, както Гилбърт добре знаеше, бе освен поддържането на реда и приличното държане, да бди процесът на маркирането да върви без прекъсвания. Също, след като седемдесет и петте до стоте хиляди дузини яки съответно се маркираха и предаваха на шивачките, които бяха в съседната по-голяма стая, да ги впише в специалния дневник. Също така да отбележи броя дузини, маркирани от всяка девойка, за да може да й се определят надниците според изработеното.
За тази цел там имаше малко писалище и различни дневници за разните размери и модели. Също бележките на кроячките, които маркировчиците сваляха от връзките с яки, се предаваха по десет и повече на този помощник-надзирател и той ги нанизваше на специални шишове. Всъщност то не беше нещо повече от дребна писарска служба, заемана в миналото от млади мъже или момичета, или старци и жени на средна възраст според нуждите на фабриката в момента.
Това, от което Хуигъм се опасяваше по отношение на Клайд и което не закъсня да изложи на Гилбърт веднага, бе, че поради своята неопитност и младост Клайд можеше отначало да не се покаже като достатъчно настойчив и взискателен началник на отделението, както изисква работата. Там работели само млади момичета, някои от които много привлекателни. Та дали щяло да бъде разумно да се сложи млад мъж на негова възраст и с неговата външност сред толкова много момичета? Ако е влюбчив, което не би било чудно на тази възраст, би могло да се окаже твърде мек — недостатъчно строг. Момичетата щели да се възползват от слабостта му. Ако това излезе вярно, не би било възможно да го задържат там за дълго. Все пак имало такова свободно място и то било единственото в цялата фабрика за момента. Защо да не го пратят засега горе за опит? Може би скоро господин Лигет или сам той ще намерят нещо друго, или ще разберат дали Клайд подхожда за работата в маркировъчната. В такъв случай ще бъде лесно да го преместят.
И така, към три часа следобед същия този понеделник, Клайд бе повикан и накаран да чака около петнадесет минути (такъв беше методът на Гилбърт), след което го допуснаха пред строгата му персона.
— Е, как я карате там долу, където сте сега? — запита Гилбърт със студен, инквизиторски тон.
Клайд, който неизменно изпитваше угнетение, колчем се намираше близо до братовчед си, отговори с пресилена усмивка:
— Е, горе-долу все така, господин Грифитс. Не мога да се оплача. Доста добре. Струва ми се, научавам това-онова.
— Струва ви се?
