— Левият преден крак. Вчера яздех по Ийст Кингстънския път и на Джери му падна подковата и сигурно си е вкарал нещо в копитото, но Джон не може да го намери и извади.
— Дълго ли го язди след това, как мислиш?
— Към осем мили. Целия път обратно.
— Е, по-добре ще е да накараш Джон да сложи някакъв мехлем, да го превърже и да повика ветеринар. Ще му мине. Сигурен съм.
Те не помисляха да ся ходят и Клайд, оставен през това време сам, мислеше какъв непринуден, очарователен свят трябва да е това — местното общество. Виждаше как явно нямат никакви грижи — никой от тях. Всичките им приказки бяха за строеж на къщи, за ездитни коне, за приятели, с които са се видели, за това къде ще ходят, какво ще правят. Ето и Гилбърт, който само преди малко излезе — замина някъде с автомобил с няколко младежи. И Бела, братовчедката, прекарва времето си с тези момичета в прекрасните домове на тази улица, а той е натикан в една стаичка на третия етаж при госпожа Къпи и няма къде да отиде. И само с петнадесет долара седмично, с които да преживява. И утре сутрин пак ще работи там в сутерена, а за тези момичета новият ден ще означава нови удоволствия. Пък родителите му там в Денвър живеят в малка къща със стаи под наем и мисия, които той няма смелост дори да опише правдиво на тези хора.
Изведнъж двете девойки заявиха, че трябва да си вървят и се сбогуваха. И той и Грифитсови пак останаха сами — той с чувството, че е пренебрегнат и съвсем не му е мястото тук, понеже Самюъл Грифитс и жена му, и Бела, ако не и Майра, като че ли смятат, че това е за него само една възможност да надзърне в един свят, към който не принадлежи, а също, че поради бедността си не би могъл да влезе в това общество, колкото много и да копнее да общува с три такива чудни девойки. И внезапно той се натъжи — много, — погледът и настроението му помръкнаха, тъй че не само Самюъл Грифитс, а и жена му, както и Майра забелязаха това. Да можеше да навлезе в този свят, да намери някакъв начин! Но от цялото семейство само Майра и никой друг не долови, че по всяка вероятност той е самотен и потиснат. Затова, когато всички наставаха, за да се върнат в голямата всекидневна (при което Самюъл Грифитс мъмреше Бела за навика й да кара цялото семейство да я чака), Майра беше тази, която се доближи до Клайд да му каже:
— Мисля, че след като поживеете тук, може би Ликъргъс ще ви хареса повече, отколкото сега. Има доста интересни места наоколо, където може да се отиде — езера, пък и Адирондакските планини са точно на север от града, на около седемдесет мили. А като дойде лятото и отидем на езеро Грийнууд, сигурна съм, че татко и мама ще искат да идвате от време на време.
Тя в никакъв случай не беше сигурна, че ще е така, но при тези обстоятелства, и да е, и да не е, имаше желание да го каже на Клайд. И след това, понеже се почувства по-близък с нея, той говори повече с Майра, като обръщаше достатъчно внимание и на Бела, и на родителите им, докато към девет и половина изведнъж се почувства съвсем чужд и самотен, стана и каза, че е време да си върви, понеже трябва да става рано сутринта. Когато си тръгна, Самюъл Грифитс го изпрати до входната врата. Но понеже сега и той, както Майра преди него, почувства, че Клайд е доста приятен и въпреки това поради бедността си вероятно ще бъде пренебрегван занапред не само от семейството му, но и от самия него, каза най-сърдечно и както се надяваше, за негово утешение:
— Много е хубаво навън, нали? Но цялата красота на Уикейджи авеню не може да се види, докато не настъпи пролет. Обаче трябва да те поканим след няколко седмици. — Той погледна изпитателно нагоре към небето и подуши априлския въздух. — Тогава ще са нацъфтели всички дървета и цветя и ще можеш да видиш колко е хубаво. Лека нощ.
Той се усмихна и вложи много топла нотка в гласа си, а Клайд още веднъж реши, че каквото и да е отношението на Гилбърт Грифитс, бащата не е напълно безразличен към него.
