Дните се точеха и макар от Грифитсови да не идваше никаква вест, Клайд все още бе склонен да преувеличава значението на единственото посещение и да мечтае от време на време за възхитителни срещи с тези момичета и колко чудесно би било да има любов с едно от тях. Колко прекрасен е светът, в който се движат! Какъв разкош и омая, ако се сравнят със средата, в която се движи той. Дилърд! Рита! Глупости! Те не съществуваха за него. Искаше или този друг свят, или нищо, както му се струваше сега, и започна да страни колкото може повече от Дилърд — отношение, което постепенно съвсем отчужди този младеж, понеже виждаше в Клайд един сноб, какъвто той потенциално щеше да стане, само ако успееше да се докопа до това, което желаеше. Обаче, както Клайд започна постепенно да си дава сметка, времето минаваше, а него го оставяха да си работи и угнетен от всекидневието, оскъдната заплата и простите другари в отделението за декатиране, той започна да помисля не толкова да възобнови връзките си с Рита и Дилърд (сега не го привличаше дори и мисълта за тях), колкото да се откаже от авантюрата си тук и да се върне в Чикаго или да отиде в Ню Йорк, където беше сигурен, че ще може, ако се наложи, да постъпи в някой хотел. Но тогава, сякаш за да му възвърне смелостта и да съживи старите мечти, стана нещо, което го накара да си помисли, че положително започва да се издига в очите на Грифитсови — баща и син — независимо от това дали желаят да го приемат в обществото си, или не. Защото случи се така, че една събота през пролетта Самюъл Грифитс реши да направи пълен преглед на фабриката си, съпровождан от Джошуа Хуигъм. Когато към пладне стигна в отделението за декатиране, той се послиса, като видя за първи път Клайд по долна риза и панталони да захранва две сушилки, тъй като до това време племенникът му бе придобил необходимата сръчност „да захранва“, също както и „да празни“ И като си спомни колко спретнат и, общо взето, представителен се беше явил в дома му едва преди няколко седмици, безспорно се смути от контраста. Защото едно нещо, което му бе направило впечатление у Клайд както в Чикаго, така и в собствения му дом тук, бе, че имаше стегнат и приятен външен вид. А той, почти толкова ревниво, колкото и син му, държеше не само на името, но и на общия вид, в който Грифитсови се представяха пред служещите в тази фабрика и пред обществото изобщо. А видял Клайд тук, при голямата му прилика с Гилбърт, да работи по фланелка без ръкави и панталони сред тези работници, това му напомни по-рязко от всеки друг път факта, че младежът е негов племенник и не бива да бъде принуждаван да се занимава и занапред с тази черна работа. Другите служещи можеше да си рекат, че шефът е прекалено безразличен към такава роднинска връзка.
Без да каже обаче нито дума на Хуигъм или някой друг, той изчака синът му да се върне в понеделник сутрин от разходка извън града, тогава го повика в кабинета си и му каза:
— В събота направих обиколка на фабриката и намерих младия Клайд все още долу в отделението за декатиране.
— Какво от това, татко? — отговори синът, озадачен защо ли на баща му е дошло наум тъкмо сега да заговори за Клайд по този особен начин. — И други хора преди него са работили там и нищо не им е станало.
— Всичко това е напълно вярно, но те не са били мои племенници. И не са толкова приличали на теб (забележка, която много ядоса Гилбърт). — Така не може, казвам ти. Не ми се вижда съвсем правилно и ме е страх, че надали се вижда правилно и на други хора тук, които забелязват колко много прилича на теб и знаят, че е твой братовчед и мой племенник. Не съм си давал сметка за това отначало, защото не бях слизал долу, но смятам, че не е разумно да го държим там повече и да го караме да върши тая работа. Така не може. Ще трябва да направим някаква промяна, да го преместим някъде другаде, където няма да има такъв вид.
Веждите му се свъсиха, челото се сбръчка. Впечатлението, което Клайд произвеждаше със старите си дрехи и капки пот на челото, не беше приятно.
— Аз ще ти кажа как стои работата, татко — настоя Гилбърт, който поради дълбоката си неприязън към Клайд държеше на всяка цена да го остави на същото място. — Не вярвам, че бих могъл сега да намеря подходяща служба за него някъде другаде… поне без да преместя някой друг, който отдавна я заема и е положил много труд, докато я получи. Той не е имал досега никаква подготовка за нищо друго, освен това, което върши.
— Не знам, нито искам да знам всичко това — отвърна Грифитс старши, подразбрал, че син му малко ревнува и затова е склонен да бъде несправедлив спрямо Клайд. — Това не е място за него и аз не желая да остане там повече. Достатъчно е работил там. И не мога да позволя името на когото и да било от нашия род да значи нещо друго от това, което означава сега: сдържаност, способност, енергичност и здрав разум. Опасно е за фирмата. И всяко отстъпление от тези мерила е слабост. Разбираш ме, нали?
— Да. Напълно те разбирам, началство.
