— Е, зная, че съм научил някои неща, разбира се — добави Клайд и леко се изчерви, като изпита дълбоко в себе си остра неприязън, макар и да успя полуугодливо и полуизвинително да се усмихне.
— Виж, това е по-добре. Надали някой би могъл да работи там долу тъй дълго, както вие, и да не знае дали е научил нещо, или не. — След това, решил, че може би е твърде суров, Гилбърт леко промени тона си и добави: — Но не съм ви извикал заради това. Искам да поговоря с вас за друго. Кажете ми, били ли сте някога отговорен за някакви хора или никое друго лице, освен за самия себе си когато и да било досега?
— Струва ми се, че не съвсем ви разбирам — отговори Клайд, който, понеже беше малко нервен и разтревожен, не можа да схване въпроса съвсем точно.
— Искам да кажа, имали ли сте случай някакви хора да работят под ваше началство… да сте ръководили няколко души някъде в някой отдел? Да сте били надзирател или помощник-надзирател, отговорен за нещо?
— Не, господине, никога — отговори Клайд, но беше тъй нервен, че почти заекваше. Защото тонът на Гилбърт беше много строг и студен, във висша степен високомерен. Но същевременно сега, когато разбра въпроса, схвана и какво криеше той в себе си. Въпреки суровостта на братовчеда му, лошото му държане към него, все пак можа да разбере, че неговите работодатели мислят да го направят надзирател — да сложат някого под негови заповеди. Сигурно! Веднага ушите му пламнаха, ръцете и корените на косата го засърбяха. — Но съм виждал как се прави това в клубове и хотели — добави той тозчас. — И мисля, че бих се справил, ако ми се даде възможност да се опитам. — Бузите му сега бяха алени, очите му — кристалночисти.
— Не е същото, не е същото — рязко му възрази Гилбърт. — Да виждаш как се прави и да го правиш, са две коренно различни неща. Човек без всякакъв опит може да си мисли много неща, но когато се стигне до практика, нищо не излиза. Обаче нашето предприятие е от тези, на които им трябват хора, които умеят.
Той загледа Клайд критично и подигравателно, а Клайд сметна, че трябва да е сгрешил с предположението, че ще направят нещо за него, и започна да се успокоява. Бузите му добиха отново обичайната си бледност, блясъкът в очите угасна.
— Да, господине, струва ми се, че и това е вярно — забеляза той.
— Но няма защо да ви се струва в този случай, — настоя Гилбърт. — Вие го знаете. Там е бедата с хората, които не знаят. На тях винаги им се струва.
Истината беше там, че Гилбърт беше ужасно ядосан от мисълта, че трябва да направи място на братовчед си, макар той да не беше сторил нищо да го заслужи, и затова едва можеше да прикрие жлъчността, промъкнала се в настроението му.
— Зная, че сте прав — рече Клайд примирително, понеже все още се надяваше на това намекнато повишение.
— Е, работата е там — продължи Гилбърт, — че аз можех да ви сложа в счетоводството на предприятието в началото, когато дойдохте, ако имахте необходимия за това багаж. — Изразът „необходимия багаж“ стресна Клайд и го хвърли в ужас, защото само смътно долови значението му. — Но при нашето положени трябваше да направим каквото можем — продължи небрежно Гилбърт. — Ние знаехме, че долу в сутерена не е много приятно, обаче на времето не можехме да направим нещо повече. — Той потрака с пръсти по писалището си. — Поводът да ви извикам тук днес е следният. Искам да поговоря с вас за временната ваканция, която се откри в едно от отделенията горе, и ние се чудим (баща ми и аз) дали бихте могли да я запълните. — Настроението, на Клайд удивително се повдигна. — И баща ми, и аз — продължи Гилбърт — все си мислим от известно време, че бихме искали да направим нещичко за вас, но, както казах, това, че ви липсва каквато и да било практическа подготовка, прави задачата много трудна. Вие нямате нито търговско, нито някакво професионално образование и това прави трудността двойно по-голяма. — Той замълча достатъчно дълго, за да позволи на Клайд да вникне в смисъла на казаното, да събуди у него чувството, че е натрапник и нищо друго. — Все пак — додаде той след малко — понеже сме сметнали за уместно да ви извикаме тук, решихме да ви изпробваме на по-добра служба от досегашната. Не първи да ви оставим там долу за неопределено време. Сега нека ви кажа нещичко за това, което имам пред вид… — И се залови да обяснява естеството на работата на пети етаж.
След известно време бе повикан Хуигъм и когато се яви и отговори на поздрава на Клайд, Гилбърт му каза:
— Хуигъм, току-що разказах на моя братовчед за разговора ни тая сутрин и какво съм ви съобщил за нашия план да го опитаме като началник на това отделение. Тъй че много ще ви бъда задължен, ако го заведете горе при господин Лигет и сам той или някой друг му обясни естеството на работата там. — Гилбърт се обърна към писалището си. — След това можете да го изпратите обратно при мен — добави той, — искам да поговоря още с него.
