С тези думи Гилбърт се изправи и отпрати двамата с важен вид, а Хуигъм, все още малко неуверен в този опит, но много заинтересуван да се хареса на Клайд, понеже не се знаеше какъв може да стане, го поведе към етажа на господин Лигет. И там сред оглушително бръмчене на машини Клайд бе заведен в най-западния край на сградата, в много по-малко помещение, отделено от общата зала само с ниска преграда. Тук около двадесет и пет момичета и техните помощнички с кошници явно полагаха крайни усилия да се справят с непрекъснатия поток връзки с нетропосани яки, който се изливаше по няколко улея от горния етаж.
Веднага след като бе представен на господин Лигет, го заведоха при малко, оградено с перила писалище, където седеше ниско пълно момиче на около неговата възраст и не много привлекателно, което се изправи при приближаването им.
— Това е госпожица Тод — заговори Хуигъм. — Тя се занимава с тая работа от десетина дена, замества отсъстващата госпожа Анджиър. Сега искам от вас, госпожице Тод, да обясните на господин Грифитс колкото може по-бързо и по-ясно какво вършите вие тук. А после, по-късно, когато той дойде тук, да следите работата му, докато разбере какво точно се иска от него и започне да го върши сам. Нали ще го направите?
— Разбира се, господин Хуигъм, с голямо удоволствие — съгласи се госпожица Тод и веднага се залови да вади тефтери и да показва на Клайд как се завеждат постъпилите и обработените количества яки, а сетне и как се извършва маркирането — как носачките взимат трупащите се отгоре връзки от улеите, разпределят ги по равно според нуждите на маркировачките и как след това други носачки ги отнасят с кошове на шивачките отвъд. И Клайд, много заинтересуван, реши, че може да върши тази работа, само че се чувстваше много странно в това отделение сред толкова жени. Имаше толкова много, много жени — стотици, — проточили се в редици между белите стени и белите колони чак до източния край на сградата. А през високите от пода до тавана прозорци се лееха потоци светлина. Не всички тези момичета бяха хубави. Той ги поглеждаше с крайчеца на окото, докато първо госпожица Тод, а сетне Хуигъм и дори Лигет се стараеха да му обяснят отделни подробности.
— Важното е — подчерта след известно време Хуигъм — да не се допусне грешка в броя на хилядите дузини яки, които постъпват и се маркират тук, а също да няма забавяне в маркирането им и предаването им на шивачките. Също да се водят точно сметките за работата на тия момичета, за да няма грешки при изчисляването на надниците.
Най-после Клайд схвана какво се иска от него, и условията, при които ще трябва да работи, и го каза. Беше много неспокоен, но реши, че щом това момиче може да върши работата, ще може и той. А понеже Лигет и Хуигъм, повлияни от роднинството му с Гилбърт, проявяваха особена любезност и продължаваха да се бавят и да го уверяват, че няма нещо, с което не би могъл да се справи, мина доста време, докато се върне с Хуигъм при Гилбърт, който, щом го видя, веднага попита:
— Е, какъв е вашият отговор? Да или не? Вярвате ли, че ще можете да се справите, или не?
— Сигурен съм, че ще мога — отговори Клайд с много голяма за него смелост и все пак с вътрешното чувство, че може и да не сполучи, освен ако съдбата се покаже благосклонна към него и сега. Трябваше да се имат предвид толкова много неща… разположението на тези над него и около него, а дали те винаги ще бъдат благоприятно настроени?
— Добре тогава. Поседнете за малко — продължи Гилбърт. — Искам да поговоря с вас още във връзка с тая служба горе. Изглежда ви лесна, нали?
— Не. Не мога да кажа, че ми изглежда съвсем лесна — отговори Клайд напрегнато и малко пребледнял, защото поради неопитността си смяташе, че тази служба е рядък случай за него и за да я задържи, ще му трябва цялото му умение и смелост. — Но въпреки това смятам, че ще се справя. Всъщност съм сигурен, че ще мога и искам да се опитам.
— Виж, това звучи малко по-добре — забеляза отривисто и по-снизходително Гилбърт. — И искам да ви кажа още нещо за тая служба. Не вярвам да ви е идвало наум, че тук има етаж с толкова много жени, а?
— Не, не съм помислял такова нещо — отговори Клайд. — Знаех, че има жени някъде в сградата, но не знаех точно къде.
— Така — продължи Гилбърт. — Тая фабрика фактически се обслужва от жени, от сутерена до тавана. Мога да кажа, че в производствения отдел се падат по десет жени на всеки мъж. Затова трябва да бъдем сигурни в нравствените и религиозните качества на всеки, комуто поверяваме някаква отговорност във фабриката. Ако не бяхте наш роднина и ако не смятахме, че поради това знаем нещичко за вас, нямаше и да помислим да ви сложим там горе или където и да било във фабриката като старши над някой друг, докато не ви проучим. Не смятайте обаче, че поради родството ви с нас няма да държим строга сметка за всичко, което става горе, както и за вашето поведение. Ще държим дори повече именно защото сте наш роднина. Разбирате ме, нали? А защо? Заради значението, което има името Грифитс тук!
— Да, господин Грифитс — отговори Клайд.
