— Много добре — продължи Гилбърт. — Преди да сложим някого на някакво отговорно място, трябва да бъдем напълно сигурни, че той ще се държи винаги като джентълмен, че винаги ще бъде почтен спрямо жените, които работят тук. Ако някой млад мъж или дори старец постъпи някога при нас и си въобрази, че понеже тук има жени, ще му бъде позволено да се закача и да пренебрегва работата си, да върти любов или да се държи грубо, този човек е обречен да не остане при нас много дълго. Мъжете и жените, които работят при нас, трябва да разберат, че на първо и последно място и винаги са наши служещи, и тази мисъл не бива да се забравя дори на улицата. И не го ли спазват, чуем ли нещо за тях, свършено е с този мъж или жена, поне що се отнася до нас. Такива не ни трябват, такива ние не щем. А скъсаме ли с тях веднъж, скъсваме завинаги.
Той замълча и загледа Клайд, сякаш искаше да каже: „Надявам се, че съм го казал достатъчно ясно. И това, че не желаем никакви неприятности във връзка с вас.“
А Клайд отговори:
— Да, разбирам. Мисля, че това е правилно. Всъщност зная, че така би следвало да бъде.
— И трябва да бъде — добави Гилбърт.
— И трябва да бъде — повтори като ехо Клайд.
В същото време се чудеше дали наистина е така, както го каза Гилбърт. Не беше ли чувал вече да се говори за фабричните работнички доста пренебрежително? Все пак съзнателно в този момент не мислеше за възможността за някаква връзка между него и никое от тези момичета горе. В сегашното си състояние смяташе, че поради неговия прекомерен интерес към момичетата би било по-добре да няма нищо общо с тях, никога да не завързва разговор с никое от тях, да се държи студено и на разстояние, така както Гилбърт се държи с него. Трябва да бъде така, ако желае да запази мястото си тук. А сега беше твърдо решил да го запази и да се държи винаги така, както го иска братовчед му.
— Добре, в такъв случай бих искал да знам — продължи Гилбърт, сякаш за да допълни мислите на Клайд в това отношение, — ако се реша да ви назнача в това отделение дори временно, мога ли да бъда сигурен, че ще съумеете да се владеете, ще си гледате съвестно работата и няма да ви се завърти главата, нито ще ви смущава положението, че работите сред толкова много жени?
— Да, господин Грифитс, уверен съм, че можете — отговори Клайд под силното впечатление от кратко и ясно изложеното условие на братовчед му, макар след случая с Рита и да се съмняваше малко в себе си.
— Ако не мога да бъда сигурен, сега му е времето да ми го кажете — настоя Гилбърт. — По кръв сте член от нашето семейство. А на наша служба тук, особено на такава длъжност, ще бъдете наш представител. Ние не можем да си позволим да се случи тук някога нещо във връзка с вас, което да ви покаже в лоша светлина. Затова искам да бъдете нащрек и отсега нататък да обмисляте всяка своя постъпка. Не бива да ви се случи и най-малката дреболия, която някой би могъл да изтълкува неблагоприятно. Разбирате ме, нали?
— Да, господин Грифитс — обеща най-тържествено Клайд. — Разбирам това. Ще се държа прилично или ще бъда изхвърлен. — И в този миг сериозно вярваше, че би могъл и ще може. Многото жени му се виждаха твърде далечни и без значение за него.
— Прекрасно. Вижте, ще ви кажа какво друго искам да направите. Искам да не се връщате на работа, а да си отидете и хубавичко да си помислите за всичко това довечера. А утре сутрин, ако не си промените решението, елате във фабриката и вървете да работите горе. Заплатата ви отсега нататък ще бъде двадесет и пет долара седмично и искам да се обличате добре и спретнато, тъй че да служите за пример на другите началници на отделения.
Той стана, студен и затворен, обаче Клайд, много обнадежден и окрилен от неочакваното повишение в заплатата, както и от предупреждението да се облича добре, се чувстваше тъй благодарен на братовчед си, че копнееше да се сближи с него. Разбира се, Гилбърт бе студен, суров и надменен, но все пак не съвсем безразличен към него, а чичо му също, иначе нямаше да решат да направят всичко това за него, и то така скоро. И ако някога успееше да се сприятели с него, да спечели благоволението му, до какво ли завидно положение би могъл да стигне, какви ли финансови и обществени почести би могъл да извоюва?
Така въодушевен бе той в този миг, че изскочи от голямата фабрика със самодоволен вид, твърдо решил между другото, че отсега нататък, каквото и да става като изпитание за самия него в живота и работата, ще бъде точно такъв, какъвто чичо му и братовчед му явно искат да бъде: хладен, дори студен, ако се наложи — неумолим по отношение на тези жени или момичета в отделението. Никакво общуване занапред с Дилърд или Рита, или някой друг от този род, поне засега.
