Какво нещо бе да получаваш двадесет и пет долара на седмица! Да бъдеш началник на отделение, където работят двадесет и пет момичета! Да ходиш пак с хубав костюм! Да седиш на чиновническо бюро в ъгъл, откъдето се открива прекрасна гледка към реката, и да чувстваш, че най-после, след два месеца черна работа в отделението и сутерена, представляваш нещо в това огромно предприятие! И ето че поради роднинските му връзки и новата висока служба и Хуигъм, и Лигет току се навъртат около него със съвети и дружески бележки. А някои от началниците на други отделения, включително двама-трима от канцеларията — един финансов ревизор и един агент по рекламата — от време на време се спират на минаване да го поздравят. Сега, след като беше достатъчно добре усвоил подробностите на работата си, можеше вече да си позволи от време на време да поразгледа едно-друго, да се поинтересува от фабриката като цяло, от производствените процеси и снабдяването, например откъде идват огромните количества ленен и памучен плат, как го кроят в огромното кроячно отделение, където работят стотици опитни кроячи с много високи заплати; от това, че има специално бюро за набиране на работна ръка, фабричен лекар, фабрична болница, специален стол в главната сграда, където могат да се хранят чиновниците (и никой друг), и че той, понеже е назначен за началник на отделение, може сега да обядва с другите служещи в този специален ресторант, стига да пожелае и да си го позволи. Скоро научи също, че на няколко мили от Ликъргъс, на брега на Мохок, близо до селището Ван Труп, има извънградски клуб на фабричните служещи, в който членуват повечето началници на отделения в разните фабрики наоколо, но — уви! — както също научи, фирмата „Грифитс и сие“ не гледа много благосклонно на общуването на техните служители със служителите от другите дружества и поради това много малко от тях посещават клуба! И все пак, понеже е сродник на семейството, както веднъж му подчерта Лигет, при желание вероятно би могъл да стане член… Но Клайд реши, че поради строгите предупреждения на Гилбърт, както и кръвното му родство с това важно семейство, за него ще е по-добре да се държи колкото може по-настрана. Ето защо той се усмихваше и се държеше по възможност по-любезно с всички, но въпреки това, за да избегне Дилърд и други като него, при все че беше много по-самотен, отколкото би могъл да бъде, в повечето случаи седеше у дома си или обикаляше площадите на Ликъргъс и на близките градове в съботните и неделните следобеди, а понеже мислеше, че може да се хареса на чичо си и братовчед си и да се издигне в техните очи, започна дори да посещава една от презвитерианските черкви — Втората или „Черквата от Главната улица“, в която понякога, както бе вече чул, ходели самите Грифитсови. Нито веднъж обаче не можа да ги срещне там, понеже от юни до септември те прекарваха съботните и неделните дни на езерото Грийнууд, където отиваше по-голямата част от висшето общество на този край.
Всъщност през лятото животът в Ликъргъс, поне що се отнася до обществото, бе много скучен. Нищо особено не се случваше в града през тези месеци, макар преди това, през май, да бе имало различни събития във връзка с Грифитсови и техните приятели, за които Клайд бе чел или дори наблюдавал отдалече — абитуриентски прием и бал в училище „Снедекър“, градинско увеселение в дома на Грифитс, за което над част от моравата бе опънат раиран сенник, а по дърветата накачени книжни фенери. Клайд откри увеселението съвсем случайно една вечер, когато бродеше самичък из града. Това увеселение събуди у него любопитство и много жадни мисли във връзка с това семейство, високото му положение и неговото родство с него. Но след като го бяха настанили достатъчно добре на дребна, много тежка длъжност, Грифитсови престанаха да мислят за него. Той не беше зле и може би щяха пак да го поканят някой ден по-нататък.
