И понеже бяха тъй жизнени и темпераментни, бяха предразположени да спират вниманието си върху най-близкия обект. А тъй като Клайд беше почти винаги единственият мъж в помещението (при това облечен тези дни с най-хубавите си дрехи), бяха склонни да мислят за него. Въображението им наистина беше пълно с най-фантастични представи за личните му отношения с Грифитсови и други като тях, за това къде живее и как и какви ли момичета биха могли да го интересуват. А той, на свой ред, когато не се притесняваше твърде много от това, което му беше казал Гилбърт Грифитс, беше склонен да мисли за тях, особено за някои, и мислите му граничеха с еротичното. Защото въпреки желанието на дружество „Грифитс“ и въпреки отхвърлената Рита (а може би именно поради нея), той започваше да харесва три момичета. Бяха момичета, които не страдаха от верски предразсъдъци, не се отказваха от удоволствия — това трио — и смятаха, че Клайд е много хубав! Руза Никофорич, американка от руско потекло, едра, руса и похотлива, с влажни очи, дебел чип нос и закръглена брадичка, чувстваше голямо влечение към него. Само че поради начина, по който той се носеше, много рядко се осмеляваше да си го признае. Защото на нея, с неговата тъй гладко вчесана коса, по светла раирана риза със запретнати до лактите ръкави в това горещо време, той й се виждаше почти прекалено прекрасен, за да бъде реален. Тя се възхищаваше от лъснатите му кафяви обувки, черния колан с блестяща тока и свободната, вързана на фльонга връзка.
Имаше още Марта Бордалу, здраво сложена и жива канадска французойка с изящна, макар и закръглена фигура и хубави глезени, червеникавозлатиста коса и зеленикавосини очи, с пълнички розови бузи и също тъй пълнички, но малки ръце. Проста и безпътна, тя виждаше в Клайд мъж, когото, стига той да пожелае, би приела дори и само за час, и то с най-голяма радост. Същевременно, понеже имаше хищен котешки нрав, тя мразеше всички и всеки, който си позволяваше дори да се опита да го заинтересува и поради това презираше Руза. Защото, както забелязваше Марта, Руза се мъчеше да побутне или да се попритисне до Клайд, колчем се озовеше достатъчно близо до нея. Но и самата тя се стремеше с всяка известна на нея хитрина — оставяше блузката си разкопчана така, че да се виждат белите й гърди, кокетно вдигаше полата си до над прасците, когато работеше, оставяше пълните си закръглени ръце голи до рамената — да му покаже, че поне физически заслужава да й отдели малко време. И му хвърляше лукави морни погледи, когато той беше наблизо, което накара Руза да възкликне един ден: „Тая френска котка! Трябвало той да я погледне!“ И заради Клайд изпита страстно желание да я удари!
А третата беше топчестата, но весела Флора Брант, типична американка от долната класа, с груби и все пак привлекателни черти, черна коса, влажни черни очи с гъсти мигли, чип нос, пълни и чувствени хубави устни и яка, но все пак изящна снага; тя из ден в ден, известно време след като Клайд дойде там, непрекъснато го заглеждаше, сякаш искаше да каже: „Как! Не ме ли намираш хубава?“ Или с поглед, който казваше: „Как можеш все още да не ми обръщаш внимание? Има сума мъже, които биха се радвали да имат твоя късмет, от мен да го знаеш!“
И във връзка с тези три след време му дойде наум, че понеже са така различни от другите, по-прости, както смяташе, не толкова предпазливи, не държат толкова много на общоприетите ограничения при избора на приятели, би могъл, и то без да го открие никой, да си поиграе с една или друга от тях (или с трите подред, ако в края на краищата му бъдат дотолкова интересни) и всичко да си остане в тайна, особено ако предварително се погрижи да им внуши, че е достатъчно снизхождение да ги забележи изобщо. Положително, ако можеше да съди по поведението им, те на драго сърце биха го възнаградили и биха му позволили да прави с тях всичко някъде, без да държат сметка след това, в случай че реши да ги изостави, понеже трябва да запази службата си тук. Въпреки всичко, тъй като беше дал дума на Гилбърт Грифитс, засега все още нямаше намерение да я наруши. Това бяха само мисли, пораждани от време на време от едно положение крайно трудно за него. По природа той лесно и често се влияеше дълбоко от химията на любовта и формулата на красотата. Много трудно устояваше на влечението, да не кажем зова на пола. А постъпките и авансите на всяка от трите девойки ред по ред го изкушаваха, особено през тези топли и морни дни, когато нямаше нито къде да отиде, нито поне душа, с която да общува. Понякога не можеше да устои да не се доближи точно до тези момичета, които си бяха поставили за цел да го съблазнят, при все че въпреки техните погледи и побутвания, невинаги много сполучливо прикрити, оставаше отчужден и се показваше безразличен, което бе голямо постижение за него.
