Но тъкмо по това време изведнъж се натрупаха много поръчки, което налагаше, както му казаха и Хуигъм, и Лигет, да вземе няколко допълнителни „стажантки“, съгласни да работят за много ниската редовна плата на парче, докато усвоят техниката, и тогава, разбира се, ще могат да печелят повече. Имаше много момичета, които питаха за работа в бюрото за наемане в главното управление на партера. В периоди на затишие там направо отказваха на всички или закачваха табелка „Работнички не се търсят“.
Тъй като Клайд бе сравнително нов на тази служба и никога досега не беше нито наемал, нито уволнявал някого, Хуигъм и Лигет решиха помежду си, че Лигет, който също търсеше допълнителни шивачки, ще проверява всички работнички, изпращани горе от бюрото. Ако открие такива, които имат данни да станат добри маркировачки, ще ги завежда при Клайд с предложение да ги изпробва. Но преди още да бе довел някоя при него, Лигет много грижливо му обясни, че по отношение на това временно наемане и уволняване има установена система. У нови работнички, колкото добре и да се справят, не бива да се създава чувството, че са постигнали нещо повече от средни изисквания, докато възможностите им не бъдат щателно изпитани. Това пречело на правилното им развитие като работнички на парче, спъвало достигането на най-голяма продукция за отделна работничка. По този начин също така човек можел да назначи толкова момичета, колкото са необходими за даден момент, а сетне, когато усилният период мине, пак с лека ръка да ги уволни, освен ако случайно между новите се намери някоя много сръчна. В такъв случай било винаги препоръчително да се помъчиш да задържиш такова момиче, било като уволниш някое по-мудно, било като преместиш някое в друг отдел, за да отвориш място за свежа кръв и нови сили.
На другия ден, след като бе обявено, че се търсят работнички, по различно време се появиха четири момичета, всеки път водени от Лигет, който казваше пред тях на Клайд:
— Ето едно момиче, което може би ще стане за вашето отделение. Казва се госпожица Тиндъл. Бихте могли да я изпробвате. — Или: — Бихте могли да проверите дали това момиче ще може да върши работа при вас.
И след като ги разпитваше къде са работили преди, от какъв характер е трудовият им опит и дали живеят в Ликъргъс с родителите си, или сами (фабриката, не беше много благосклонна към самотни момичета), Клайд им обясняваше в какво се състои работата и как се заплаща, и повикваше госпожица Тод; тя на свой ред ги отвеждаше в стаята за почивка, където имаше шкафчета за горните им дрехи, а сетне при една от масите, за да им бъде показан самият работен процес. По-нататък госпожица Тод и Клайд имаха задачата да проследят как напредват новите работнички и дали има смисъл да ги задържат, или не.
Дотогава с изключение на трите, които определено го привличаха, Клайд нямаше много благоприятно впечатление от този тип момичета, каквито служеха във фабриката. В по-голямата си част, както му се струваше, те бяха недодялани и ограничени и Клайд си мислеше, че сигурно би могло да се вземат на работа и по-хубавички. Защо не? Нима нямаше хубави момичета сред фабричния свят на Ликъргъс? Толкова много от сегашните работнички, както ги виждаше, имаха месести ръце, широки лица, дебели крака и глезени. Много от тях дори говореха с акцент, понеже бяха полякини или деца на поляци и живееха в бедняшкия квартал на север от фабриката. И целта на всичките бе да си хванат някое „момче“, за да ходят с него на танци и така нататък. Той забеляза също така, че американките, които работеха тук, са от съвършено друг тип — сякаш бяха от друго тесто: по-слаби, по-нервни и повечето свадливи, а общо взето, затворени поради расови, нравствени и религиозни предразсъдъци, които, изглежда, не им позволяваха да общуват с другите момичета, нито с някого от мъжете.
Но между временните и доведените при него за проба работнички през този и няколко следващи дни най-после една му се видя по-интересна от всички, които бе срещал тук досега. Беше, както той реши от пръв поглед, по-интересна и приятна — по-одухотворена — и макар да имаше по-изящна фигура, явно не отстъпваше на другите по физическа сила. Всъщност, когато я видя за пръв път, реши, че тя притежава чар, какъвто няма никоя друга в отделението; някаква вглъбеност и неувереност се съчетаваха със своеобразна самонадеяна смелост и решителност, с които веднага изпъкваше като личност, надарена с воля и голяма доза убеждения. Въпреки това самата тя каза, че нямала опит в този вид работа и не била никак сигурна дали ще се окаже полезна тук, или където да било другаде.
