Казваше се Робърта Олдън и както веднага обясни, работила по-рано в малка фабрика за трикотаж в градчето Трипетс Милз петдесет мили северно от Ликъргъс. Носеше кафява шапчица, която нямаше много нов вид и беше нахлупена ниско над хубавото малко личице с правилни черти и обкръжено от блестящ ореол светлокестенява коса. Робърта имаше бистри сиво-сини очи, беше облечена с простичко костюмче, а обувките й бяха доста поизносени и с дебели подметки. Изглеждаше практична и сериозна, но наред с това тъй жива, чиста и изпълнена с желание да се научи, с надежда и енергия, че Клайд, както и Лигет, говорил с нея пръв, бяха веднага очаровани. Несъмнено тя стоеше по-високо от средното равнище на момичетата в това отделение. И Клайд неволно й се чудеше, докато говореше с нея, защото изглеждаше така напрегната и донякъде разтревожена за изхода на този разговор, сякаш това бе много важна крачка за нея.
Тя обясни, че досега е живяла при родителите си, близо до градчето Билц, но сега била при познати тук. Говореше тъй искрено и просто, че Клайд бе много трогнат и поради това искаше да й помогне. Същевременно се чудеше дали тя наистина не стои по-високо от този вид работа, който се мъчи да получи. Очите й бяха така големи и сини, и умни, а устните, нослето, ушите и ръцете тъй малки и хубави!
— В такъв случай, ако останете на работа тук, ще живеете в Ликъргъс? — попита той не за друго, а за да продължи разговора.
— Да — отговори девойката, като го гледаше открито право в очите.
— Та… как се казвахте? — Клайд отвори бележник.
— Робърта Олдън.
— А тукашният ви адрес?
— Тейлър стрийт двеста двадесет и осем.
— Аз дори не зная къде е това — каза Клайд, защото му харесваше да приказва с нея. — Не съм много отдавна тук, знаете. — Стана му чудно защо се е отпуснал тъй скоро да й разказва толкова неща за себе си. После добави: — Не знам дали господин Лигет ви е обяснил всичко за работата тук. Но то е работа на парче, маркиране на яки. Ще ви покажа, ако дойдете ей тук. — И я заведе при една от близките маси с маркировачки.
След като я остави да понаблюдава работата и без да повика госпожица Тод, той взе една от яките и започна да й обяснява всичко, което бяха обяснили преди това на него.
В същото време поради съсредоточеността, с която наблюдаваше него и движенията на ръцете му, сериозността, с която, изглежда, попиваше всяка негова дума, Клайд се почувства малко неспокоен и смутен. Имаше нещо много изпитателно и задълбочено в погледа й. След като й обясни още веднъж по колко се плаща за една връзка яки, колко много изкарват едни и колко малко — други, и тя каза, че би искала да се опита, той повика госпожица Тод, която я заведе в гардеробната да остави жакета и шапката си. След малко я видя да се връща; мека светла коса обкръжаваше челото й, бузите бяха леко поруменели, очите гледаха будно и сериозно. После я видя да засуква по съвета на госпожица Тод ръкавите си и да разголва до лакът две хубави ръце. Така тя се залови за работа и по движенията й Клайд долови, че ще бъде и бърза, и сръчна. Защото, изглежда, искаше на всяка цена да получи и да задържи това място.
След като девойката поработи известно време, Клайд се доближи до нея и я загледа как взима и маркира струпаните пред нея яки и ги хвърля настрана. Правеше му впечатление и бързината, и безпогрешността, с които го правеше. И тогава, понеже тя за миг се обърна и го изгледа с наивен, но весел и смел поглед, той, много доволен, й отвърна също с усмивка.
— Ей, май че ще се справяте добре — реши се да забележи той, понеже наистина му се струваше, че ще се справя.
В същия миг, само за една секунда, тя се обърна и пак му се усмихна. И Клайд неволно изпита тръпка на вълнение. Беше я харесал от първия момент, но поради своето положение тук, разбира се, както го реши сега, а също и поради обещанието, дадено на Гилбърт, трябваше да внимава и да не става интимен с никоя от работничките в това отделение — дори и с едно момиче тъй очарователно, както това. Не биваше. Беше се пазил по отношение на другите, трябваше да се пази и по отношение на Робърта — нещо, което му се виждаше малко странно, защото тя силно го привличаше. Беше така хубава и сладка! И все пак бе работничка, спомни си той сега, момиче от фабриката, както би казал Гилбърт, и той бе неин началник. Но тя наистина беше тъй хубава и сладка!
Клайд веднага продължи към други момичета, приети същия ден, и най-после се спря при госпожица Тод и я помоли по-скоро да съобщи как се справя с работата госпожица Олдън: искал да знае.
Но още в момента, когато беше заговорил на Робърта и тя му бе отговорила с усмивка, Руза Никофорич, която работеше две маси по-нататък, побутна съседката си и без някой да забележи, първо намигна, а сетне посочи с леко кимване Клайд и Робърта. Искаше приятелката й да ги понаблюдава. А след като Клайд се отдалечи и Робърта заработи, както преди, тя се наведе и прошепна:
— Вече й каза, че ще се справя с работата. — После повдигна вежди и сви устни.
Приятелката й отговори тъй тихо, че никой не можеше да я чуе:
