Но когато дойде в Ликъргъс и бе назначена от Клайд, след първия прилив егоистична радост от значението, което имаше за нея такава голяма промяна, животът й всъщност не се подобри чак толкова нито в обществено, нито в материално отношение в сравнение с онова, което представляваше в Билц и Трипетс Милз. Защото въпреки сърдечната дружба на Грейс Мар, която съвсем не беше тъй привлекателна, както Робърта, и разчиташе чарът и до голяма степен престорената веселост на Робърта да запълнят живота й с оживлението и приятелството, които иначе нямаше да намери, средата, в която се озова тук, не беше нито много по-либерална, нито много по-различна от онази, в която беше отрасла.
Защото, на първо място, семейство Нютън — сестрата и зетят на Грейс Мар, при които живееше и които, при все че не бяха нелюбезни, се оказаха най-прости провинциални работници, по-религиозни и безкрайно по-тесногръди от хората, с които бе поддържала връзки в Билц и в Трипетс Милз. Джордж Нютън, както всеки можеше да види и разбере, беше приятен, макар и не много сантиментален или романтичен човек, за когото разните дребни планове относно самия него и личното му бъдеще стояха над всичко друго. Главно той спестяваше и сетните налични пари, които можеше да отдели от надниците си като работник във фабриката за плетени изделия на Кранстън, за да открие собствено предприятие — нещо, за което се смяташе напълно годен. С оглед на това и за да увеличи още малко оскъдните си спестявания, беше се споразумял с жена си да вземат една стара къща на Тейлър стрийт, където можеха да дават под наем няколко стаи и така да покриват стойността на своя наем, а отгоре на това и на храната за семейството, както и храната за пет души пансионери, без да държат сметка за труда и неприятностите, свързани с тази работа. От друга страна, Грейс Мар, както и жената на Нютън, Мери, беше от този тип жени, които изчерпват обществените си интереси главно с най-незначителни неща: създават свой малък дом, убеждават в неговата тежест и почтеност кръга на дребнавите си и обвързани до немай-къде от условности съседи и съдят за живота и нравите през призмата на чисто фанатично верую.
И така, станала веднъж неделима част от това семейство, след известно време Робърта откри, че ако не целият Ликъргъс, поне нейните хазаи са тесногръди и ограничени горе-долу така тесногръди и ограничени, както и разните семейства в Билц. И тези граници, според двойката Нютън и тям подобните, трябвало строго да се спазват. Нарушаването им нямало да доведе до нищо добро. Щом си фабричен служещ, трябва да се нагодиш към света и обичаите на фабричните служещи измежду по-добрите християни. Така — и то не много след като пристигна — тя свикна да става всеки ден на зазоряване и да изяжда надве-натри не особено задоволителната закуска в трапезарията на госпожа Нютън обикновено в обществото на Грейс и две други момичета на около тяхната възраст — Опал Фелис и Олив Поуп, които работеха във фабриката за плетени изделия „Кранстън“. И един млад електротехник на име Фред Шърлок, който работеше в градската електроцентрала. А веднага след закуската се присъединяваше към дългото шествие, което всеки ден се отправяше в този час към фабриките отвъд реката. Защото, щом излезете от вратата, неизменно срещаше върволица фабрични работници, момичета и жени, момчета и мъже, приблизително на същата възраст, да не споменаваме многото стари и похабени наглед жени, които приличаха повече на привидения, отколкото на човешки същества, стичащи се от разните улици и къщи на този квартал. А когато тълпата станеше и по-гъста на Централния булевард, поради потоците, които се вливаха в нея от всички улици, много фабрични работници от известен тип се заглеждаха в по-хубавите момичета и без да ги познават, се мъчеха, както го забелязваше Робърта, да установят непозволени връзки, а дори и нещо повече. Но все се намираха много момичета, които в никой случай не се отличаваха с онази строга нравственост, както повечето, с които се беше познавала другаде, и им отговаряха с кискане и глупави усмивки. Скандално!
А вечер същата върволица се изсипваше от фабриките, минаваше през моста пред гарата и се завръщаше по домовете си, както беше дошла. И Робърта, въпреки решителния си вид, чар и темперамент, благодарение на своето възпитание, възприета нравственост и държане се чувстваше изолирана и пренебрегната. О, колко печално бе да вижда всички да се веселят, а тя да е така самотна! И Робърта винаги се прибираше в шест и нещо. А след вечеря, кажи-речи, нямаше какво да се прави, освен ако отидеше с Грейс на някое кино или си наложеше да се съгласи и да отиде заедно с Нютънови и Грейс на някое събиране в методистката черква.
И въпреки това, когато стана член на това семейство и постъпи на работа при Клайд, беше във възторг от промяната. Този голям град! Този прекрасен Централен булевард с неговите магазини и кинотеатри! Тези огромни фабрики! А пък и този господин Грифитс, тъй млад, привлекателен, усмихнат и неравнодушен към нея!
