В същото време, що се отнася до Клайд и слабостта му към нея, спираше го правилото, поставено му от Гилбърт. И въпреки че поради това правило досега като че ли не беше забелязвал или обръщал повече внимание на едно момиче, отколкото на друго, след идването на Робърта нещо почти несъзнателно го караше да минава край масата й и да се поспира наблизо, за да види как й върви работата. А както разбра от самото начало, тя беше бърза и схватлива работничка, много скоро, без някой с нещо да й помогне, усвои всички тънкости на работата и започна да си докарва горе-долу колкото всички други — по петнадесет долара на седмица. И винаги се държеше така, сякаш работата й доставя удоволствие и е щастлива, че има привилегията да работи тук. И се радва на всяко малко внимание от негова страна.
Същевременно забеляза за своя изненада, особено поради това, че тя му се струваше тъй изтънчена и по-различна, известни изблици на несдържана веселост, която криеше в себе си не само емоция, но и фина поетична чувственост. Също така, макар и да беше по-различна и затворена, умееше да се сприятелява, а като че ли и да разбира гледището на повечето момичета чужденки, които съществено се отличаваха от нея. Защото, като я слушаше да спори за работата във фабриката първо с Лина Шликт, Хода Петканас, Анджилина Пити и някои други, които скоро се решиха да й заговорят, стигна до заключението, че Робърта съвсем не е чак толкова обикновена и надменна, както повечето други американки. И въпреки това продължаваше да се ползва с тяхното уважение.
Така веднъж по обед, когато се върна от столовата на чиновниците малко по-рано от друг път, Клайд завари нея и няколко от момичетата чужденки, както и четири от американките заобиколили полякинята Мери, едно от най-веселите и най-грубоватите момичета емигрантки, която разправяше на доста висок глас как някой си „ергенин“, с когото се запознала предишната вечер, й подарил мънистена чантичка и с каква цел.
— Искал да ходя с него и да му стана гадже — самохвално заяви тя, като размахваше чантичката пред заинтересованата група. — А аз казах, че благодаря и ще си помисля. Хубавичка чантичка, нали? — Тя я вдигна нависоко и завъртя пред очите им. — Кажи ми — добави тя с предизвикателен и все пак може би само престорено сериозен поглед, като люшна чантичката към Робърта, — какво да правя с нея? Да я задържа и да тръгна с него, да му стана гадже, или да му я върна? Много ми харесва тая чантичка, бога ми.
И макар че според законите на нейното възпитание, както смяташе Клайд, Робърта трябваше да се възмути от всичко това, забеляза, че тя беше далече от такова нещо. Ако можеше да се съди по лицето й, много се забавляваше.
И ето че тя отговори с весела усмивка:
— Е, всичко зависи от това колко е хубав, Мери. Ако е много привлекателен, струва ми се, че поне малко бих го повъртяла и бих задържала чантичката колкото мога по-дълго.
— Да, но той не иска да чака — дяволито заяви Мери, явно с пълно съзнание за рисковаността на положението, и същевременно намигна на доближаващия се Клайд. — Трябва да върна чантичката или да му стана гадже, а такава готина чантичка не мога никога да си купя сама. — Тя заоглежда чантичката хитро и закачливо, смръщила нос от комичността на положението. — Какво да правя тогава?
„Да, тия приказки са доста пиперлия за малка провинциалистка като госпожица Олдън. Може да не й харесат“ — помисли си Клайд.
Обаче Робърта, както забеляза, се справи достойно с положението и се престори, че е разтревожена.
— Божичко, и твоята не е лесна — възкликна тя. — Не знам какво ще правиш сега.
Робърта широко отвори очи и си придаде много загрижен вид. Но Клайд виждаше, че тя само играе роля, обаче я изпълнява много добре.
А холандката Лина със ситно накъдрена коса се наведе към Мери и каза:
— Аз ще взема и чантичката, и него, ако ти не го искаш. Къде е той? Тъкмо си нямам приятел.
Тя посегна уж да грабне чантичката от Мери, а Мери също тъй бързо я отдръпна. В стаята екнаха възторжените писъци на почти всички момичета, развеселени от тази своеобразна грубовата шега. Дори и Робърта се изсмя с глас — нещо, което Клайд отбеляза с удоволствие, понеже харесваше този недодялан хумор и го приемаше като обикновена невинна игра.
— Знаеш ли, може и да си права, Лина — чу я той да добавя точно когато се разнесе свирката и стотиците шевни машини в съседното помещение забръмчаха. — Добър човек не се намира всеки ден.
