Сините й очи блестяха, а устните, които имаха най-съблазнителна форма, се поотвориха в широка усмивка. В това, което казваше, имаше повече закачливост и шеговита сериозност, отколкото нещо друго, както виждаше Клайд, но му се стори, че не е чак толкова тесногръда, колкото се беше боял. Беше човечна, весела, снизходителна и добродушна. Положително в държането й имаше доста голяма свобода. И въпреки че беше бедно облечена (същата кръгла кафява шапчица и синята вълнена рокля, с които беше облечена, когато дойде да работи тук за първи път), бе по-хубава от всички други. И никога нямаше нужда от червило и руж, както емигрантките, чиито лица изглеждаха понякога като кейк с розова глазура. А колко хубави бяха нейните ръце и врат — пълни и изящни! И имаше у нея известна грация и увлечение, когато се задълбочеше в работата си, сякаш тя наистина й доставяше удоволствие. Както работеше бързо през най-горещото време на деня, на горната й устна, на брадичката и челото се събираха ситни капчици пот и Робърта винаги прекъсваше работата, за да ги попие с кърпичка, докато за него те, като скъпоценни камъни, сякаш само подсилваха нейния чар.
Чудни бяха сега тези дни за Клайд. Защото тъкмо тук, където можеше да бъде близо до нея по цели дни, беше намерил девойка, която можеше да наблюдава и да й се възхищава, а малко по малко и да закопнее за нея с целия жар, на който като че беше способен и с който беше копнял за Хортензия Бригз, само че сега с по-голямо задоволство, понеже, както му се виждаше, тя беше по-естествена, по-добра и почтена. И макар отначало доста дълго Робърта или беше, или се преструваше, че е съвършено безразлична и като че ли не го забелязваше, все пак още от първите дни това не беше вярно. Тревожеше я само как ще е най-правилно да се държи спрямо него. Колко хубави бяха неговото лице и ръце, колко черна и мека коса имаше, колко тъмни, тъжни и обаятелни бяха неговите очи! Беше привлекателен… много. Красив, наистина красив за нея!
А после един ден, скоро след това, когато Гилбърт Грифитс се отби тук и спря да размени две думи с Клайд, тя погрешно си въобрази, че Клайд е нещо много по-голямо в обществено и финансово отношение, отколкото го беше мислила преди. Защото тъкмо когато Гилбърт влезе, Лина Шликт, която работеше до нея, се наведе и рече:
— Тоя, дето идва, е господин Гилбърт Грифитс. Баща му е собственик на цялата фабрика и когато умре, казват, че ще я получи синът. А тоя другият е негов братовчед — добави тя, като посочи с поглед Клайд. — Много си приличат двамата, нали?
— Да, приличат си — отговори Робърта, като разглеждаше скришом не само Клайд, но и Гилбърт, — но ми се струва, че господин Клайд Грифитс е малко по-хубав, не си ли съгласна?
Хода Петканас, която седеше от другата страна на Робърта и беше дочула последната забележка, се изсмя:
— Така мислят всички тук. Нито е надут като тоя господин Гилбърт Грифитс.
— И той ли е богат? — попита Робърта, като мислеше за Клайд.
— Не знам. Те не казват. — Тя сви устни с неуверено изражение, доста заинтересувана от Клайд, както и другите. — Преди да дойде горе при нас, работеше в отделението за декатиране. Трябва да е бил надничар. Но той е дошъл тук много скоро, за да научи тоя занаят. Може и да не остане тук при нас много дълго.
Последната забележка изведнъж разтревожи Робърта. Не беше мислила или поне не беше се мъчила да убеди себе си, че не мисли за Клайд в някаква романтична светлина, и все пак мисълта, че той може всеки миг неочаквано да изчезне и да не го види вече, сега я разтревожи. Беше тъй млад, тъй жив, тъй привлекателен! И толкова я харесва! Да, това личеше. Не беше правилно да мисли, че може да я харесва… или да се мъчи да го привлече с най-малко свое движение, понеже е толкова важна личност тук… стои толкова по-високо от нея!
Защото, вярна на своите схващания, в същия миг, когато чу, че Клайд е роднина на такива големци, а може дори да има и пари, изпита неувереност, че може да има почтени намерения спрямо нея. Не беше ли само една бедна работничка? И не беше ли той племенник на голям богаташ? Разбира се, той нямаше да се ожени за нея. А какво друго почтено нещо можеше да иска от нея? Трябва да бъде предпазлива с него.
