По същия начин и Клайд бе много развълнуван от познанството си с нея. След преждевременно прекъснатата връзка с Дилърд, Рита и Зела, а сетне очевидно безсмислената покана у Грифитс и запознанството, макар и само за миг, с такива личности като Бела, Сондра Финчли и Бъртин Кранстън, той се чувстваше наистина самотен. Това висше общество! Но явно нямаше да бъде допуснат в него. И все пак, поради суетната си надежда в това отношение, беше се изолирал по този начин. И какво излезе? Не беше ли сега още по-самотен от преди? Госпожа Пейтън! На отиване и на връщане от работа само да кимва на разни хора или да разменя някоя и друга дружелюбна забележка ту с един, ту с друг от собствениците на магазини по Централния булевард, ако някой рече да му се обади, или дори с някоя от работничките във фабриката, която не го интересува или с която не смее да завърже приятелство. Какво беше това? Съвсем нищо всъщност. И все пак като компенсация за всичко не беше ли той един Грифитс, което му даваше правото да се ползва от тяхната почит и уважение, макар и само заради името? Ех, че положение! Какво да прави?
В същото време тази Робърта Олдън, след като се настани във фабриката и се запозна по-отблизо с местните условия, както и с положението на Клайд, неговия чар, неговия нерешителен, но все пак доловим интерес към нея, също започна да се тревожи за своето положение. Защото, станала веднъж член на това местно семейство, в което бе влязла, започна да си дава сметка за разни местни „табу“ и ограничения, които правеха много невероятен изгледа да може някога да прояви интерес към Клайд или към някой друг, заемащ служба по-висока от нейната. Защото според съществуващото тук „табу“ фабричните работнички нямаха право да се домогват или да си позволят да се влюбват в свои началници. Религиозни, почтени и скромни момичета не правеха такива неща. А освен това, както скоро откри, демаркационната линия, разделяща богатите и бедните в Ликъргъс, бе тъй рязка, сякаш прокарана с нож или разграничена с висока стена. Имаше и още едно „табу“ по отношение на момичетата и мъжете от емигрантски семейства — тях смятаха за невежи, безнравствени, низки, неамериканци! Човек трябваше преди всичко да няма нищо общо с никой от тях.
Но за тези хора, доколкото можеше да види — религиозната и нравствена дребна буржоазия, към която принадлежеше самата тя и всички нейни близки, — танците и смелите местни развлечения като разходки из улиците и ходене на кино също бяха нежелателни. А пък тя тъкмо по това време започваше да се интересува от танци. И нещо по-лошо: разните младежи и девойки точно в тази черква, която отначало посещаваха двете с Грейс Мар, не бяха склонни да гледат на Робърта и на Грейс като на техни равни, понеже повечето бяха членове на по-стари и по-заможни семейства в града. И стана така, че след като бяха ходили няколко седмици на разните черковни събирания и служби, те си останаха в същото положение, както и отначало: смятаха ги за обикновени, приемливи, обаче не им предлагаха всичките развлечения и разнообразие, на които по правило се радваха други енориаши на същата черква, но с по-добро положение.
Затова Робърта, след като срещна Клайд и си представи висшето общество, в което според нея се движеше, покорена от личния му чар, прихвана същата зараза на честолюбие и душевен смут, от които страдаше и той. И сега всеки ден, когато отидеше във фабриката, неволно чувстваше върху си неговия спокоен, изпитателен и все пак неуверен поглед. Долавяше също, че е твърде несигурен как би се държала тя, ако направеше опит да се сближи с нея, и не искаше да се изложи на опасността да го отблъсне или да се обиди от стъпката му. И все пак след първите две седмици работа във фабриката понякога й се поискваше той да й заговори… да сложи някакво начало… Друг път си мислеше: дано да не посмее… че това ще е ужасно и невъзможно. Другите момичета щяха веднага да забележат. Но понеже те всички ясно разбираха, че е твърде добър и твърде недостижим за тях, веднага щяха да си кажат, че прави изключение в нейния случай и щяха да го изтълкуват по свой начин. А тя знаеше, че този тип момичета, каквито работеха в маркировъчното отделение на Грифитс, можеха да го изтълкуват само по един начин — като разпуснатост.
