Мислите на Клайд за Робърта и общото му положение в Ликъргъс бяха по това време повечето объркани и тревожни. Нали Гилбърт го беше предупредил да няма вземане-даване с работничките във фабриката? От друга страна, що се отнасяше до всекидневния му живот, в обществено отношение оставаше в същото положение, както и преди. Ако оставеше настрана това, че с преместването си при госпожа Пейтън се е настанил на по-хубава улица и в по-добър квартал, всъщност тука не беше толкова добре, колкото при госпожа Къпи. Защото там поне се виждаше с младежи, които биха му доставили достатъчно развлечения, стига да сметнеше, че е разумно да ги насърчи. А сега освен неженения брат на госпожа Пейтън на същата възраст с нея и сина й — тридесетгодишен, слаб и саможив, който работеше в една от ликъргъските банки — не се виждаше с никого, който би могъл или би си дал труда да го забавлява. Както и всички други, с които се събираше, те смятаха, че той има връзки, при които би било ненужно и дори малко самонадеяно от тяхна страна да му предлагат начини и средства да се позабавлява.
От друга страна, макар Робърта и да не принадлежеше към това висше общество, към което той сега се стремеше, все пак имаше в нея нещо, което го увличаше безгранично много. Ден след ден и понеже беше така самотен, а още и поради такава силна магия или естествено притегляне, излъчвано от двамата, вече не можеше да не я гледа, нито тя да не поглежда към него. Двамата отправяха един към друг потайни, но напрегнати и трескави мимолетни погледи. И след всеки такъв поглед от негова страна, а понякога хвърлен бързо и крадешком поглед от нея, без никакво намерение да бъде забелязан от него, той усещаше да му прималява и да го втриса. Тази хубава нейна уста, чудните й големи очи, лъчезарната и все пак тъй често свенлива и неуловима усмивка! А колко хубави бяха нейните ръце… колко спретната, гъвкава, чувствена, подвижна фигура и жестове! Да можеше да се осмели и да се сприятели с нея… да събере смелост да й заговори, след това да се срещнат някъде… само да се съгласеше тя и да посмееше той!
Смущение. Бленуване. Дълги часове изгарящи копнежи. Защото наистина не само се озадачаваше, но се и дразнеше от неестествените, парадоксални противоречия в живота тук: самотност и тегота, докато всички, които го познаваха, бяха, общо взето, убедени, че прекарва времето си в приятно и интересно общество.
Поради това, за да се поразвлече по някакъв начин, подходящ за сегашното му положение и да се махне от очите на онези, които си въобразяваха, че се забавлява много по-добре, напоследък беше започнал в събота следобед и в неделя да обикаля безцелно Гловърсвил, Фонда, Амстердам и други градчета или да ходи на езеро Грей и езеро Кръм, където имаше лодки, плажове и къпални с бански костюми под наем. И там, понеже постоянно си мислеше, че ако случайно семейство Грифитс го приеме в своята среда, ще трябва да притежава колкото може повече светски съвършенства, и понеже беше завързал познанство с един човек, който много го хареса и който умееше да плува и да скача във вода, Клайд се усъвършенства и в двете изкуства. Но истински го увличаше гребането. Доставяше му удоволствие живописният летен вид, който придобиваше, когато по спортна риза и платнени обувки гребеше по езерото Кръм в някое яркочервено, зелено или синьо кану, които се даваха под наем на час. В такива минути в тези летни сценки като че ли имаше нещо въздушно, приказно, особено с едно-две летни облачета, увиснали високо в синевата. И тогава се унасяше в мечти как ли би се чувствал като член на една от богаташките групи, които често посещаваха по-известните северни курорти — езеро Ракет, езеро Шрун, езеро Джордж и езеро Чамплейн, — да танцува, да играе голф и тенис и да гребе кану с онези, които можеха да си позволят да ходят по такива места — богаташите на Ликъргъс.
Но горе-долу по същото време Робърта и приятелката й Грейс откриха езерото Кръм и с одобрението на господин и госпожа Нютън се установиха на него като един от най-добрите и най-запазените измежду всичките по-малки бански курорти наоколо. Така и те вече често идваха тук в събота или неделя следобед и тръгваха по западния бряг, покрай който минаваше добре утъпкана пътечка, извеждаща при пръснати групички дървета; под тях те сядаха и гледаха водата, понеже и двете не знаеха да гребат и да плуват. Имаше и полски цветя и къпини за бране. А на някои блатисти места, ако се решаха да направят двадесетина или повече крачки, можеха да се пресегнат и да си наберат бели водни лилии с нежни жълти сърца. Тези лилии бяха безкрайно съблазнителни и двете грабителки два пъти вече бяха донасяли на госпожа Нютън огромни букети цветя от полето и крайбрежието на езерото.
