На третия неделен следобед през юли, самотен и негодуващ както винаги, Клайд гребеше в тъмносиньо кану край южния бряг на езерото на около миля и половина от кейчето. Беше свалил дрехата и шапката си и с чувството на незадоволеност и негодувание в суетни мечти си представяше живота, какъвто би искал да води. На различни места по езерото в леки кану или в по-тромавите им събратя — обикновени гребни лодки — се виждаха младежи и девойки, мъже и жени. И по водата до него стигаше от време на време техният смях или откъслеци от разговор. А по-надалеч току се мяркаше по някое друго кану с друг мечтател, щастливо влюбен, както неизменно решаваше Клайд — най-резкия контраст с него при собствената му изоставеност.
Във всеки случай видът на всеки друг младеж с приятелка в тази романтична обстановка беше достатъчен, за да заговорят в него в нехармоничен хор потиснатите и разбунтувани влечения на природата му. А това караше въображението да му рисува друга картина: как сега, да беше само съдбата го ощастливила с друг произход, щеше да бъде в някое кану на езерото Шруи, Ракет или Чамплейн със Сондра Финчли или някоя друга такава девойка и да гребе и да се любува на брегове, по-хубави от тези. А нима не би могъл да язди или да играе тенис, а вечер да танцува или да се носи от място на място с някоя мощна кола със Сондра, седнала до него? Всичко това така му липсваше, беше така самотен, неспокоен и така се измъчваше от всичко, което виждаше тук, защото като че ли навред, където и да погледнеше, виждаше любов, романтика, доволство от съдбата. Какво да прави? Къде да отиде? Не можеше да живее така самичък вечно. Беше твърде нещастен.
Размишленията и настроението го върнаха към малкото щастливи дни, доставили му радост в Канзас сити, преди тази ужасна злополука — към Ратърър, Хеглънд, Хигби, Тина Когел, Хортензия, сестрата на Ратърър Луиза — накъсо, веселата компания, към която тъкмо бе започнал да се приобщава, когато стана това ужасно нещастие. А после към Дилърд, Рита, Зела — дружба, която положително щеше да бъде нещо по-добро от сегашното му състояние. Дали семейство Грифитс щеше да направи за него още нещо? Нима беше дошъл тук само за да се гаври с него братовчед му, или пък да бъде напълно пренебрегнат от цялата блестяща компания, в която участваха децата на богатия му чичо? А по многото интересни случаи дори и сега, през мъртвия летен сезон, можеше съвсем ясно да заключи колко облагодетелствани, безгрижни и без съмнение напълно щастливи са членовете на този кръг. Почти всеки ден бележки в местните вестници, че са дошли или отишли тук и там; големите скъпи коли на Самюъл или на Гилбърт Грифитс, спрени пред главния административен вход в дните, когато бяха в Ликъргъс; някоя случайна група младежи от висшето общество пред бара на хотел „Ликъргъс“ или пред някой от изисканите домове на Уикейджи авеню, когато един или друг се върнеше за час-два или за една вечер в града.
А в самата фабрика, щом пристигнеше Гилбърт или Самюъл, с най-модни летни дрехи и придружени от господа Смили, Латч, Готбой или Бърки, всички висши служители на дружеството правеха най-официална, може да се каже, царствена обиколка на огромното предприятие, съветваха се или изслушваха докладите на началниците на по-малки отдели. А, от друга страна, той — първи братовчед на същия този Гилбърт, племенник на този бележит Самюъл — е оставен да влачи жалко съществуване, и не заради нещо друго, както сега ясно разбираше, а само защото не им харесваше чак толкова много. Баща му не беше способен, както неговия прочут чичо; майка му (господ да я пази!) не беше толкова видна, нито толкова опитна, както неговата студена, високомерна, равнодушна леля. Не би ли било най-добре да се махне? Не беше ли в края на краищата сглупил с идването си тук? Имаха ли изобщо тези високопоставени роднини някакво намерение да направят нещо за него?
В тази самота, огорчение и разочарование мислите му се насочваха от семейство Грифитс и техния свят, а особено от тази прекрасна Сондра Финчли, която Клайд си спомняше с остро, парливо вълнение, към Робърта и света, в който живееха тя и сам той. Защото макар и само бедна фабрична работничка, тя беше все пак несравнено по-привлекателна от всички други момичета, с които беше в допир всеки ден.
